Выбрать главу

От начина, по който заваляше думите, Странд се досети, че уискито в ръката на Ролинс не му е първото за тази вечер.

— Отиването ти в затвора няма да донесе особена полза — рече Странд. — Сигурен съм, че има куп юридически формалности. Адвокатът му трябва да бъде предупреден да те чака. С парите. Ако, както казваш, не са крадени.

— Кълна се в живота на майка си.

— Той ще направи всичко както му е редът — продължи Странд, като си даваше вид, че познава законите, което не беше вярно, но се досещаше, че ако някое чернокожо момче с качулка се появи с десет хиляди долара, процедурата най-малкото ще бъде бавна. — Ще накарам мистър Бабкок да му се обади. Не знам адреса му. В действителност — добави той, — аз дори не знам къде е Ромеро в момента. Сигурно са го преместили някъде. В подходящ затвор.

— Няма подходящи затвори, мистър Странд — възрази Ролинс.

— Би ли ми отговорил на един въпрос?

— Да — отговори Ролинс с неохота.

— Откъде взе парите?

— Непременно ли трябва да знаете?

— Не. Но властите може да проявят интерес.

Ролинс отпи още една голяма глътка от уискито си.

— Събрах ги — отговори той — от приятели.

— Какви приятели?

— Не ми ли вярвате? — попита жално Ролинс.

— Вярвам ти. Но има и други, освен мен.

— Ами разказах какво се е случило… — Ролинс се поколеба — на близките ми, щом искате да знаете. На майка ми, баща ми и братята ми. Ние не сме чак толкова бедни, мистър Странд, не умираме от глад, нищо, че аз изглеждам толкова мършав. — Той се ухили. — Баща ми е главен инженер на водоснабдяването. Единият от братята ми има собствен гараж. Майка ми е старша сестра на интензивното отделение в болницата. Друг от братята ми се занимава с недвижими имоти. А най-големият ми брат е втори вицепрезидент на една банка в Ню Йорк и е истински бог на пазара. Близките ми съвсем не са изполичари, мистър Странд.

— Ти ме смайваш, Ролинс — каза Странд. — Никога не си ми споменавал и дума за това — нито пък на някого другиго в училище.

— Не исках да е в мой ущърб — рече Ролинс през смях. — Не желая хората да очакват от мен да бъда по-умен, отколкото съм, и да сравняват постиженията ми в училище с тези на близките ми. И без това не ми е никак леко, като се съберем всички на вечеря и те започнат да ме тормозят, че съм бил един нищо и никакъв мързелив черен ритнитопковец. На най-големия ми брат бяха предложили да играе пробно с нюйоркския „Никс“, това е баскетболен отбор, и той отказа, не искал да си изкарва хляба, като тича пред хората, плувнал в пот, подобно на египетски роб, и всяко лято да му оперират коленете. Ако вкъщи сметнат, че имам намерение да играя професионален футбол, ще ме изгонят като мръсно коте. Те са много педантични, мистър Странд, педантични до фанатизъм, толкова сериозно са си наумили да усъвършенстват себе си (и мен в това число), че направо ме влудяват. — Той допи питието си. — Дали е останало нещо от бутилката в кухнята, мистър Странд?

— Искаш да кажеш, че близките ти дадоха парите?

— На заем, мистър Странд — отговори сериозно Ролинс. — Дадоха ми ги на заем — казано най-точно.

— Ами ако след като измъкнеш Ромеро от затвора, той избяга?

— Ще ме препарират и ще ме окачат на стената като трофей да вися десет години — отговори Ролинс. — Но няма да избяга.

— Откъде си толкова сигурен?

— Той ми е приятел. — Това беше казано с възможно най-ненатрапващата се простосърдечност. — Във всеки случай не мога да си представя, че ще разрешат на Ромеро да остане тук, като го пуснат под гаранция.

— Няма да остане — призна Странд, — той е изключен вече.

— Тук не си губят много времето с такива дреболии дали си невинен, или не, докато не се докаже обратното, а?

— Обвиняваш ли ги?

— Разбира се, че ги обвинявам — отвърна сериозно Ролинс. — Всички обвинявам. Но няма да избяга. Щом знае, че парите са мои. Освен това къде ще избяга? При близките си ли? Той дори няма представа къде са. Брат му му писа, че напуска и заминава на запад, сестрите си не ги знае въобще, майка му също трябвало да се мести, но не казваше къде. Няма значение — и без това не иска да вижда никого от тях. Както и да е, ще му кажа, че ще дойде да живее у нас до гледането на делото и никой, дори Ромеро, не би могъл да се изплъзне от братята ми, ако са решили да го задържат на мястото му. А сега мога ли да си получа питието?