Горкият Ръсел, помисли си Странд. Той се почувства виновен, че след първия си опит се е отказал да се обади на Хейзън, за да го предупреди за посещението на ФБР. Човек не би иска, както преглежда пресата на закуска, неочаквано да се натъкне на подобна статия.
Странд сгъна вестника и го остави върху купа. Беше го платил, но нямаше желание да чете за убийствата, екзекуциите, нападенията и банкрутите, които в последно време сякаш съставляваха основната част от сутрешните новини.
Излезе от магазинчето на студената сива улица, където вървяха забързани минувачи, приведени срещу вятъра. Беше постъпил глупаво, че не си сложи шапка. Измъкна шала от врата си, уви го като кърпа около главата си и го върза под брадата. Когато отново тръгна със сълзящи от студа очи, сети се за снимките, които беше виждал по вестниците, на разни бегълки по прашните пътища, омотали главите си с шалове.
Прибра се в училището, като се влачеше едва-едва и проклинаше вятъра, и разбра със сигурност, че няма да може да изкара часовете си до пет часа. Но все пак успя да издържи, като през целия урок седеше на катедрата, вместо да се разхожда напред-назад, както правеше обикновено, говореше бавно и мъчително. После, през последния час в стаята влезе секретарката на директора и му каза да отиде при него в кабинета колкото може по-бързо. Той съкрати часа и се упъти към директорския кабинет. Там бяха Ромеро, Ролинс и мистър Холингсбий.
Устната на Ромеро бе цепната и подута, а на челото му имаше посиняла цицина. Но той стоеше предизвикателно изправен, само хвърли един поглед на Странд, после сведе очи и ги заби в земята.
— Алън — рече Бабкок, — обясних на Ромеро, че при сегашните обстоятелства нямам друг изход, освен да го изключа от училище. Ако той се съгласи да помогне на мистър Холингсбий й му съобщи откъде знае, че Хиц е откраднал парите и писмата, и ако успее да посочи свидетел, който да потвърди думите му, това ще наклони везните в негова полза. Особено ако в съда покаже известно разкаяние за постъпката си. Мистър Холингсбий смята, че ако има късмет, ще успее да издейства условна присъда за Ромеро. В такъв случай вярвам, че ще мога да му разреша да се върне в училище, за да завърши годината. Вероятно ще успееш да го убедиш.
Странд си спомни горещата молба на мисис Шилър да не намесва името й в тази история. Той сви неловко рамене, негодуващ, че също е принуден да избира.
— Ромеро — каза накрая, — ти си играеш с целия си живот. — Странд беше направил своя избор, за хубаво или за лошо. — Опитай още веднъж поне. Не бих искал да ти напомням какво дължиш на нас с мистър Хейзън, но трябва да го сторя. Ние с него сме заложили много на теб. Не говоря за парите. Имам предвид моралната страна. Постъпваш безсърдечно, щом не чувстваш, че трябва да се помъчиш да оправдаеш доверието.
— Съжалявам, мистър Странд — отговори Ромеро, без да вдига поглед от земята. — Всички знаят какво съм направил и защо. Ще си понеса последствията. Не се опитвам да се измъкна. Само си губите времето да ме убеждавате.
Странд вдигна рамене.
— Боя се, че повече няма накъде — обърна се той към Бабкок.
Бабкок въздъхна.
— Добре, Ромеро — каза той. — Събирай си нещата и си върви. Веднага. Не можеш да останеш тук дори една нощ.
— Аз ще откарам момчетата до Уотърбъри — вметна мистър Холингсбий. — Ролинс, може би твоите родители ще успеят да постигнат нещо.
— Сигурен съм, че ще се опитат — каза Ролинс и хвана Ромеро за лакътя. — Хайде, герой такъв.
Мистър Холингсбий и Странд излязоха след момчетата на двора. Образуваха малък кортеж по пътя към „Молсън Резидънс“.
— Преди да дойдете — обърна се Холингсбий към Странд, — Бабкок прочете и на Ролинс закона за нарушение на обществения ред. Дето не е съобщил за играта на зарове в тяхната стая. Остави Ролинс условно до края на годината. Което означава, че не може да играе в нито един отбор. Треньорът по лека атлетика няма да е особено щастлив, като се научи. Ролинс е най-добрият по тласкане на гюле в училището, но и това няма да му помогне да получи стипендия за колежа.
— Вие имате ли деца? — попита Странд.
— Една дъщеря. Слава богу, че е женена — засмя се Холингсбий.
Странд не можа да се въздържи да не се запита дали този човек е чел някога поне едно от писмата на дъщеря си до съпруга й, или до който и да било друг мъж.