— А вие? — попита Холингсбий. — Колко деца имате?
— Три. Досега са успявали някак си да не влязат в затвора.
— Имали сте късмет — поклати глава адвокатът. — Децата в днешно време…
Когато стигнаха в пансиона, Странд с облекчение видя, че в общата всекидневна няма никой. Ромеро тръгна към стълбите, но Странд го спря.
— Хесус — извика той, — за последен път…
Ромеро поклати глава.
— Добре тогава — каза Странд. — Довиждане. И всичко хубаво.
Подаде му ръка и Ромеро я стисна.
— Не го приемайте толкова навътре — рече момчето. — Голяма работа — още една съчка в огъня. — Насочи се към вратата, после спря и се обърна. — Може ли да кажа нещо, мистър Странд?
— Щом мислиш, че има нещо неизказано.
— Да, има. Аз си отивам оттук, но мисля, че и вие няма да останете много дълго. — Говореше сериозно с тих и ясен глас. — На това място работят само приспособенци, мистър Странд. А според мен вие не сте такъв.
— Благодаря — каза иронично Странд.
— Другите учители са тревопасни животни, мистър Странд. Пасат си трева на спокойствие.
Странд се зачуди къде ли е прочел и научил Ромеро този израз. Като го чу, си призна, макар и неохотно, че е истина.
— Вие се мъчите върху цимент, мистър Странд — продължи Ромеро. — Затова ме разбрахте. Или поне наполовина успяхте. Всички останали тук ме гледат, като че ли съм от някоя зоологическа градина.
— Не е справедливо — възрази Странд. — Поне спрямо другите.
— Аз просто ви казвам мнението си — сви рамене Ромеро.
— Свърши ли?
— Да.
— Върви да си вземеш багажа — подкани го Странд. Беше смутен и не искаше да слуша повече. Поне не днес.
— Хайде, рожбо — грубо подкани приятеля си Ромеро, — давай да изчезваме от старата плантация. Господарят ни продава на юг.
Странд проследи с поглед как Холингсбий и двете момчета се качиха по стълбите, после тръгна по коридора към своето жилище. Телефонът във всекидневната звънеше. Почти бе решил да не отговаря, но после, като си помисли, че Лесли може да се обажда от Франция, за да му каже, че е добре, вдигна слушалката.
Беше Хейзън.
— Чете ли оная проклета статия в „Таймс“ тази сутрин?
Прозвуча, като че ли бе пиян.
— Да.
— Сигурни източници. — Гласът на Хейзън бе прегракнал. — Всеки скапан мошеник адвокат в Министерството на правосъдието, който изпорти нещо пред някое смахнато журналистче, изведнъж става сигурен източник. Боже господи, ако запишеш разговор между Исус Христос и Йоан Кръстител, те и него могат да изкарат федерално престъпление.
— Опитах се да ти се обадя снощи, за да те предупредя за статията. Никой не отговаряше.
— Бях в гадната опера. А когато ме няма вкъщи, моя проклет камериер го мързи да се мръдне от бара, където пие от собствения ми алкохол и не вдига телефона. Довечера ще го уволня този негодник. Ти откъде знаеш за статията?
— Вчера тук идваха двама агенти от ФБР да ме разпитват за теб. Казаха ми да прочета „Таймс“ тази сутрин.
— Какво искаха да разберат?
— Дали съм те чул да говориш с Хиц за някаква сделка.
— И ти какво им каза?
— Какво можех да им кажа? Казах им, че не съм чул.
— За бога, можеше да се закълнеш, че си бил с мен през цялото време и много добре знаеш, по дяволите, че не съм споменавал нито дума на Хиц за никакъв бизнес.
— Вече говорихме за това, Ръсел — рече уморено Странд. — Казах им каквото знаех. Нито повече, нито по-малко.
— Оглави списъка на защитниците на родината, сър Галахад95 — възкликна Хейзън. — Кога най-после ще слезеш от облаците, ще закачиш ореола си над вратата и ще се научиш да играеш с големите момчета на улицата?
— Ти си пиян, Ръсел. Когато изтрезнееш, тогава ще говорим.
Странд спокойно постави слушалката. Целият трепереше. Студът през деня като че ли се беше просмукал в костите му. Влезе в банята и пусна топлата вода във ваната. Започна да се съблича, като с благодарност вдишваше парата. На вратата се позвъни. Той спря водата, облече си халата и отиде бос да отвори. На прага стоеше доктор Филипс с черната си чантичка в ръка.
— Може ли да вляза, мистър Странд?
Странд имаше чувството, че докторът се кани едва ли не да сложи крак на вратата, да не би да я тръшне под носа му.
95
Рицарят от легендата за крал Артур, който поради своето благородство и чистота успява да намери Свещения граал. — Б.пр.