— Грижиш ли се за здравето си? Скучно ли ти е сам?
— Почти не забелязвам, че те няма — отговори той през смях или поне опита да се засмее. — Мисис Шилър страшно ме глези.
— През целия Атлантик се безпокоях за теб.
— По-скоро трябваше да се безпокоиш за пилота. Имала си късмет, че не сте кацнали някъде другаде. Аз съм много добре.
— Наистина ли?
— Да.
— Изглеждаш уморен.
— От връзката е. От утре смятам да започна да карам ски. Във вестника обещават, че ще вали сняг.
Струваше му усилие да изглежда весел, но успя. Ако Лесли беше при него, щеше да й каже всичко или почти всичко, което беше преживял този ден. Но знаеше, че тревогите се умножават право пропорционално на разстоянието, а Лесли беше на пет хиляди километра от него.
— Какво правиш сега? — попита Лесли. — Искам да кажа, точно в момента?
— Каня се да се топна в една гореща вана.
— А аз утре ще скоча в басейна на Линда. Представяш ли си, да можеш да плуваш през ноември. Когато се пенсионираме, мисля, че трябва да дойдем да живеем в Мужен.
— Ако намериш някое хубаво местенце за около един милион долара, докато си там, плати депозит за него.
Лесли въздъхна.
— Не би било зле поне веднъж да си богат, нали?
— Торо97 никога не е виждал Средиземно море — каза Странд — и пак е бил щастлив край едно езеро.
— Той не е бил женен.
— И аз така знам.
— Ако се отпусна — рече Лесли, — струва ми се, че бих се превърнала в лекомислена жена, обичаща охолството. Ще можеш ли да ме понасяш?
— Не.
Тя пак се засмя.
— Харесвам мъжете, които знаят какво искат. Но достатъчно приказвах. Този разговор струва на Линда цяло състояние. Щастлив ли си?
— Никога не съм бил по-щастлив — отговори той.
— Знам, че лъжеш, и затова те обичам.
В пращящата слушалка се чу целувка и Лесли затвори.
Странд постави слушалката, отиде в банята и най-после се потопи в топлата вода. Моето малко частно море, помисли си той, унасяйки се сред парата. Би се задоволил като Торо и само с езеро.
6
Изненада се, когато след последния си час в училище отвори вратата на апартамента си и видя Хейзън да стои във всекидневната — тъкмо посягаше за едно списание от рафта на библиотеката. Странд не го беше чувал повече от седмица — след пиянския му разговор до телефона.
— Здравей, Алън — каза Хейзън. — Надявам се, че нямаш нищо против. Мисис Шилър ми отвори. — Протегна ръка и Странд я стисна. — Донесох ти малък подарък. — Той посочи към масата зад канапето, където имаше две еднолитрови бутилки „Джони Уокър“ — любимото уиски на Хейзън.
— Благодаря — рече Странд — сигурно ще влязат в работа.
— Дойдох да се извиня за лошото си настроение по телефона.
Хейзън се взря внимателно в Странд, сякаш не знаеше как ще реагира.
— Все едно, че не е било, Ръсел. Аз вече го забравих.
— Радвам се да го чуя. — Държането на Хейзън стана сърдечно. — Дори между най-добрите приятели понякога възникват недоразумения. А аз бях малко нервен покрай онази статия в „Таймс“.
— Какво стана? Не съм виждал нищо повече във вестниците.
— Повече не е и имало — отвърна Хейзън. — Предполагам, са решили, че риболовната експедиция се е провалила. Правосъдието сигурно се е отказало от цялата работа.
— Радвам се да го чуя. Искаш ли да ти приготвя едно питие? Боя се, че ще трябва да го налея от твоята бутилка. Нашето свърши преди седмица.
Хейзън погледна часовника си.
— Май че вече е тъкмо време за пиене. Ако ти ми правиш компания…
— Аз също бих си налял едно — рече Странд. — Времето е само за пиене. Едва не замръзнах, докато минавах през двора.
Той отиде в кухнята да вземе чаши, лед и кана с вода. Макар че доктор Филипс му беше препоръчал да си пийва по малко от време на време, а Ролинс му бе допил последната бутилка, Странд не си направи труда да прескочи до града за друга. Гледаше да излиза колкото може по-малко през най-големия студ, но можеше да помоли мисис Шилър да му вземе едно уиски, когато ходи в града да пазарува. Нямаше да е „Джони Уокър“. Бюджетът му позволяваше да се отпуска само в ограничени рамки.
Хейзън бе отворил едната бутилка, когато Странд се върна във всекидневната, и наля доста солидни дози. Чукнаха се и отпиха. Топлината, която веднага се разля по гърлото му, накара Странд да вземе решение всеки ден отсега нататък да изпива по чашка преди вечеря.
97
Хенри Дейвид Торо (1817–1862) — виден американски писател — трансценденталист, обществен деец и естественик, провел двегодишен експеримент в саморъчно направена колиба край езерото Уолдън. — Б.пр.