Мъжът ми е силно увлечен по нея. Тя е кокетката на колежа и момчетата се лепят за нея като мухи. Мъжът ми каза, че ако тя се съгласи да се омъжи за него, той щял да ме напусне. Бяха си уредили да отидат заедно в Калифорния за Деня на благодарността, но в последния момент тя замина с едно момче от футболния отбор. Разправят, че хвърчи като пеперудка от мъж на мъж, макар че единственият, за когото мога да бъда сигурна, защото той ми го е казал, е моят съпруг. В други години щяха да я изхвърлят от училище още на втория месец. Но тъй като сега времената са такива и учителите са се отказали от всякаква, дори привидна дисциплина и спазване на благоприличието, нея я глезят и коткат и наскоро дори я избраха за кралица на празника по случай откриването на баскетболния сезон. Досега тя все обещава на мъжа ми, че най-после ще отидат в Калифорния за Коледа. Аз съм изпаднала в жалкото положение да се моля пак да го изиграе. Той е изоставил работата си, не ме забелязва, освен когато се караме, и не обръща никакво внимание на децата. Той получава малка заплата, тъй като е най-обикновен преподавател, но знам, че я отрупва със скъпи подаръци.
Известно ми е, че вие също сте учител и разбирате колко лесно може човек да провали кариерата си поради професионална небрежност, съчетана с явна недисциплинираност. Освен това ми е ясно, че когато едно момиче се отдели от къщи за първи път, вниманието на мъжкия пол, особено ако момичето е толкова младо и хубаво като дъщеря ви, може да й завърти главата, за което после ще съжалява цял живот.
Нямам представа какво знаете за поведението на дъщеря си, нито пък до каква степен се интересувате от бъдещето й, но заради нея и мен, и заради семейството ми, моля ви да направите каквото можете, за да я накарате да осъзнае колко жестоко и безотговорно постъпва и да върнете съпруга ми в лоното на семейството.
Писмото нямаше подпис.
Лоното на семейството. Странд прочете този израз с библейско звучене. Напомняше му за църква в прерията и неделни сбирки за вечерна молитва. Знаеше едно нещо, което учителят по биология не знаеше — ще го зареже и за Коледа, както го беше зарязала за Деня на благодарността. Новогодишни и коледни поздравления.
Разтвори ръка и писмото се завъртя на пода. В дъжд и сняг, и в нощен мрак шест пъти седмично получаваме по домовете си ежедневната дажба горчивини от вярната американска поща. Слава богу, че има неделя.
Учител по биология значи, помисли си Странд. И той също беше учител по история, а Лесли учеше в неговия клас на възрастта на Каролайн, беше толкова красива и скромна на първия ред, когато я пожела. Трябваше ли да се чувства виновен? Той поне изчака от приличие една година, след като тя завърши, и тогава отиде у тях с намерението да се ожени. Но и учителят по биология несъмнено целеше брак.
Какво можеше да каже на дъщеря си? И кой щеше да й го каже? Не баща й във всеки случай, помисли си, никога баща й. Лесли? Досещаше се какво ще рече Лесли: „Тя е голямо момиче. Нека сама решава проблемите си. Така само ще влошим нещата. Нямам намерение да си развалям отношенията с дъщеря си заради някакъв разгонил се дърт, тъп провинциален учител по биология.“ Ако покажеше писмото на Лесли, тя сигурно щеше да отсече, че няма начин жена с такъв почерк да не загуби мъжа си.
Елинор ли? Елинор би я посъветвала: „Прави каквото искаш.“ Самата тя винаги бе постъпвала точно така.
Джими? Той беше най-близо по възраст до Каролайн, движеше се във водовъртежите на същото поколение, отнасяше се покровителствено към сестра си. Но с неговата трийсет и пет годишна певица с три брака зад гърба й, Каролайн сигурно ще му се изсмее, ако започне да й говори за морал. Все пак струваше си да опита с Джими.
Странд допи питието си. Това не облекчи сухото дращене в гърлото му, нито парещите бодежи в дробовете. Стана, отиде до телефона и набра номера на доктор Принз в Ню Йорк. Доктор Принз каза, че било крайно време да се обади. Щял да го чака в единайсет часа в събота сутринта. Трябваше да вземе ранния влак.
После звънна на Джими в Ню Йорк. Като никога той си беше вкъщи.
— Джими — рече Странд, — трябва да бъда в Ню Йорк в събота сутринта. Може ли да обядваме заедно? Искам да си поговорим за някои неща.
— О, татко — отвърна Джими, — съжалявам, но в събота сутринта трябва да замина за Лос Анжелис. По работа. Много бих се радвал да те видя. Не можеш ли да дойдеш да вечеряме в петък?