Мина покрай мястото, където живееше Джудит Куинлан, и се запита дали е в ателието си в този момент и какво ли може да прави. Мие си косата, слуша музика или се приготвя за дневно представление? Най-накрая прочете писмото й, което му беше изпратила, когато той излезе от болницата. „Моля те, оздравявай по-бързо — пишеше тя — и ако имаш нужда от нещо, ако искаш някакви книги или клюки за училището, или някой приятел да ти почете, моля те, обади ми се.“
Той не отговори на писмото й и сега почувства угризение. В един момент едва не спря, за да свие по нейната улица и да позвъни на вратата й. Но щом щеше да върви пеша чак до „Сарди“ и да стигне там до един часа за срещата със Соломон, нямаше да има време за Джудит Куинлан. Като си мислеше за нея, той усети, че му липсва припкането й до него, за да вървят в крак след училище, липсва му и кафето, което пиеха заедно в кафенетата на път за вкъщи, и като никога едва не се изчерви при спомена за единствения случай, когато се качи у тях, тя го почерпи с уиски, разкопча ризата му и постави ръка на гърдите му. Това тръпнещо чувство го накара да се усмихне и младата жена, която вървеше насреща му, се усмихна мило в отговор. Той галантно докосна с пръсти шапката си. Усмивката й стана по-широка при този жест и той продължи да върви с още по-бодра стъпка, макар че, като наближи ресторанта, където щеше да се срещне със Соломон, съжали за уговорката им. Този ден въобще не му се приказваше за сина му.
По време на обяда Соломон не спомена за Джими. Попита за Лесли и Каролайн, за Елинор и нейния съпруг, осведоми се включително и за здравето на Странд, като му разправи за някакъв свой приятел на шейсет години, който прекарал по-тежък инфаркт дори от Странд и сега играел по три сета тенис на ден. В отговор на въпроса на Странд за тена му Соломон обясни, че току-що се бил върнал от Калифорния, където изкарал една седмица, като лежал на слънце край басейна в хотел „Бевърли Хилс“ и чакал някакъв рок певец да се реши да сключи договор. Накрая договорът се провалил, но тенът оправдал пътуването. Когато заговори сериозно, беше за Хейзън. Без съмнение Соломон не бе по-малко зает от доктор Принз, но намираше време да чете вестниците. Обадил се на Хейзън да го пита дали може да му помогне с нещо — той също познавал много хора във Вашингтон, но Хейзън го уверил, че всичко вече отшумявало и нямало причини за безпокойство.
— Не съм толкова сигурен — рече Соломон на Странд. — Един мой приятел работи в бюрото на Юнайтед Прес Интърнашънъл във Вашингтон и ми каза, че нещо се готви, но още не знае точно какво. Безпокоя се за Ръсел. Удрят го по най-слабото му място, единственото, с което най-много се гордее — репутацията му. За всичко, дето е видял и постигнал през живота си, никога не е трябвало да воюва, така че може да сгреши и да влезе в някоя клопка. Опитах се да му предложа да отиде при един адвокат, който ме е измъквал, мен и мои приятели, от разни мътни дела — като неговото, — обвинения в плагиатство, съмнения за нарушаване на договори, за клевета, устна или писмена, раздути ведомости, неверни данъчни декларации за доход, двойно счетоводство, изнудване, подкупване на профсъюзни ръководители. Неизбежната, така да се каже, „подплата“ на закона, която върти колелото на бизнеса. Но когато му споменах името на човека, той само изсумтя и каза, че нямало да си цапа ръцете с такъв мошеник. — Соломон поклати тъжно глава. — Някоя сутрин може да се събуди и да разбере, че с него е свършено, ако не в съда, то на първа страница на „Ню Йорк Ивнинг Поуст“, дори в действителност да не е извършил нищо противозаконно.
— Мислиш ли, че е извършил нещо противозаконно? — попита Странд.
Соломон му се усмихна като на доверчиво дете.
— Алън — рече той, — ти си специалист по история. Имало ли е някога властен, амбициозен човек, който да не е… ъъ… прескачал рамките на закона тук-таме, било от гордост, чувство за справедливост, убеждение, нетърпимост към бюрокрацията или желание да получи признание и какво ли не още? На шега жена ми нарича моето предприятие „Рудниците на цар Соломон“104. Да не би да мислиш, че съм стигнал до това положение, като съм следвал закона буква по буква?