— Значи ти казваш, че според теб Хейзън се е поставил в такова положение, в което Министерството на правосъдието има основание да го преследва, така ли?
— Казвам, че не е изключено — отговори сериозно Соломон. — Ако успееш да убедиш Ръсел да послуша съвета ми за адвоката, когото му препоръчах, ще му направиш голяма услуга.
— Той ме смята за разсеян професор, който има толкова ум, колкото някоя библиотекарка стара мома. Мислиш ли, че ще ме послуша?
Соломон се засмя.
— Не.
Вече пиеха кафето си и Странд забеляза, че настроението на Соломон рязко се е променило и той гледаше замислен, сякаш се колебаеше за нещо.
— Честно казано, Алън — рече Соломон, — не те поканих на обяд, за да си приказваме за Ръсел Хейзън Говори ли с Джими?
Ето на, помисли си Странд и се стегна.
— Да — отвърна той, — снощи.
— Каза ли ти, че ме напуска?
— Да.
— А обясни ли ти защо?
— Да. — Странд се помъчи да изглежда неутрален. — Главното сякаш е, че иска да оправи положението си. — Знаеше, че без да ще, се опитва да защити сина си.
— Да оправи положението си — повтори замислено Соломон. — Предполагам, че може и така да се нарече. Временно.
— Доста странна жена, меко казано — рече Странд. — Имам чувството, че го е хипнотизирала.
— Боя се, че е тъкмо обратното, Алън. Тя е хипнотизираната. Разбира се, до голяма степен сексът има вина за това. Почти всеки мъж, който се е приближавал до нея, я е зарязвал, а Джими прави страхотни демонстрации, че е влюбен в нея.
— Демонстрации ли?
— Алън — рече търпеливо Соломон, — нали видя жената? Ти би ли се влюбил в нея?
— Аз не съм на деветнайсет години — отговори Странд със съзнанието, че това е най-слабият аргумент.
— Цялата идея е на Джими — продължи Соломон. — Така ми каза. Преди един месец дойде при мен и ми направи следното предложение: техен собствен почерк, дял от печалбата, ненамеса от моя страна при подбора на материала, те да диктуват датите, придружаващите състави, въобще цялото проклето нещо. Доста добре за деветнайсетгодишно момче, което взех като чирак само преди няколко месеца, за да угодя на един приятел. Заяви, че ми дава един месец срок до датата, когато изтича договорът й, за да обмисля предложението му. Ако откажа, щял да ми я отнеме. Тя не носи най-много пари, но отговорих „не“. Аз самият може и да изнудвам по малко от време на време — Соломон се усмихна уморено, — но не се поддавам на изнудване. Казах му, че е уволнен, но Дайър изпадна в такава истерия — тъкмо беше стигнала до средата на едни записи, които щяха да продължат най-малко още три седмици дори при нормални условия, — че трябваше да оставя Джими един месец допълнително. Но сега вече е освободен. Просто исках да бъда сигурен, че знаеш причината.
— Благодаря — рече унило Странд.
— Надявам се, че това няма да засегне приятелството ни.
— Няма — отвърна Странд, макар да съзнаваше, че не е така.
— Музикалният бизнес е груб занаят — добави Соломон. — Понякога направо зверски. Но хората, особено младите, мислят, че могат да бъдат напълно самостоятелни, да прегазят всекиго, да не зачитат никакви норми. Много грешат. Боя се, че твоят Джими не е достатъчно силен, а и никога няма да бъде, за да си създава врагове толкова отрано. Той ще изживее своя кратък миг на триумф, Алън, но после ще започне да пропада надолу й вече няма да може да спре. Никак не се радвам от това. Напротив, дори ми е мъчно, като знам, че предсказанието ми ще се сбъдне. Тая жена е потенциална заплаха, бомба, готова да избухне всеки момент. Гласът й отслабва и тя го знае. Има нужда от защита, а Джими не би могъл да опази и собствената си майка да не се измокри в дъжда. Тя е отчаяна, страда от маниакална депресия и някоя вечер, когато я освиркат на сцената или когато телефонът й престане да звъни и тя е на път да направи един от поредните си опити за самоубийство, ще се появи нов млад гений. Ако успееш да вразумиш Джими, ще го взема отново. След време мога да го превърна от новак в професионалист. И не за мен, а за самия него. Нали ми вярваш, Алън? — Соломон го погледна втренчено над масата. — Нали?