— Ела, ще ти покажа.
Първо отидоха във всекидневната. Странд взе багажа й и я поведе към спалните. На път през коридора минаха покрай уютната стаичка, в която спеше Странд.
— Не може ли да спя тук? — попита Елинор.
— Това е моята стая. — Той отвори вратата на голямата спалня. — А тази е на майка ти. И твоя, докато си тук.
Елинор го погледна. Надяваше се, че това, което съзря в очите й, не беше съжаление.
— О, татко — възкликна тя, прегърна го и се разплака на рамото му, — не е ли ужасно всичко?
Краткият сълзлив пристъп бързо премина и тя добави:
— Прости ми.
Той я остави да разопакова багажа си. Отиде във всекидневната, видя писмото на Ромеро върху масата и го взе. Гледа го съсредоточено няколко минути, сигурен, че каквото и да съдържаше, нямаше да направи деня му по-радостен. Разкъса плика и извади два листа. Беше написано върху хартия, на която отгоре имаше щемпел: „Гараж на Ролинс, ремонт и изчукване“. Почеркът беше дребен, закръглен и ясен и се четеше леко.
Уважаеми мистър Странд,
С това искам просто да Ви благодаря за всичко, което се опитахте да направите за мен с мистър Хейзън. Сега разбирам, че не е трябвало да ми помагате, а и аз не е трябвало да Ви разрешавам това. На каквато и страна да сте Вие с мистър Хейзън, мистър Бабкок и всички останали, аз съм съвсем на друга и никога не би могло да бъде иначе. От мен би се получил един набеден джентълмен и всички хора от моята черга ще разберат това и няма да припарят до мен до края на живота ми. А аз не искам да стане така, мистър Странд. Ако се наложи да вляза в затвора, той ще ми помогне да разбера по-добре моя собствен народ и да направя с него и за него нещо, отколкото ако уча десет години в разни луксозни училища и снобски университети. Аз трябва да се образовам сам, по свой начин. Ще чета книгите, които искам, ще си вадя собствени заключения и те ще се различават от онези, с които бих излязъл от Йейл или Харвард, или друго подобно учебно заведение. Библиотеките са отворени, и ако в тях не мога да намеря книгата, която търся, винаги мога да я открадна. Като си спомня каква физиономия направихте, като Ви казах как съм се сдобил с томовете на Гибън, дори сега ми става смешно.
Знам какво си мислите, че съм болен или нещо подобно и само повтарям пуерториканец, та пуерториканец: Но Вие нямаше да си мръднете пръста за никое бяло момче във Вашия клас, дори да е изключително умно. Това, което сторихте за мен, беше не заради друго, а само и само защото не съм бял. Поне не от Ваше гледище. Не ме бива да получавам подаяния и се радвам, дето разбрах, че точно това правя. Финито.
Знам какво ще кажете — че Ролинс няма нищо против да получава подаяния, и че от него ще излезе преуспяващ гражданин, гордост за Дънбъри, за семейството му, за расата му и за четиринайсетата поправка към Конституцията на Съединените американски щати105. Само защото и двамата сме цветнокожи, не означава, че сме еднакви. Неговото семейство е успяло да се издигне много отдавна и на Ролинс не му остава друго, освен да се изкачва нататък. А аз съм в калта на дъното на ямата и наблизо не се вижда стълба.
Има едно нещо, което заслужавате да знаете. Писмата, които Хиц ми открадна, бяха от Каролайн. Бяха любовни писма. Отначало всичко започна на шега, но после стана сериозно. Поне за мен. Мислех, че тя не говори на вятъра. Изглежда, че не е било така. Отидох при нея в колежа след Деня на благодарността, защото ми беше казала, че иска да ме види, и аз й писах, че ще ида. Нея я нямаше. Останах да стърча там с куфара в ръка като някой идиот. Когато я видите, кажете й да не си прави повече шеги с други момчета.
За първи път в последния абзац на писмото, което беше написано по-ясно от всички работи на момчето през срока, Странд забеляза засегнатия, пренебрегнат юноша. Имаше само още два реда.
Ако сте приятел на оня дебелак Хиц, предайте му, че вкарат ли ме в затвора, по-добре да гледа да не ми се мярка пред очите, като изляза.
Още една загубена битка, помисли си Странд. Нищо чудно. Колкото и да беше млад, Ромеро бе разбрал каква роля му е отредена в живота — на гот отвън пред вратата, твърде горд, за да крои заговори вътре. Все пак историята беше на негова страна. Странд въздъхна и уморено разтърка очи. После сгъна внимателно писмото, пъхна го отново в плика и го прибра в джоба на сакото си. Един ден ще го покаже на Каролайн.
105
Излязла непосредствено след Гражданската война, в нея се изброяват някоя условия свързани с гражданските права. — Б.пр.