Когато отидоха при изхода на митницата, за да чакат излизането на Лесли и Линда, видяха, че Каролайн вече е там. Каролайн изписка, спусна се към тях и прегърна първо баща си, после сестра си.
— Татко — рече Каролайн с укор, — ти изобщо не ми каза. Аз си мислех, че тя още вехне в Джорджия.
Каква страхотна изненада! Къде е красивият ти съпруг, Елинор?
— Вехне си — отвърна Елинор. Тя отстъпи една крачка. — Чакай да те разгледам.
Каролайн зае претенциозна стойка на манекенка — леко, разкрачена, едната ръка на кръста, а другата извита с танцов жест над главата.
— Как ти харесва моето ново „аз“?
— Много е шик — рече Елинор. — Сега се радвам, че мъжът ми е в Джорджия. — В същия момент тя погледна предупреждаващо Странд и той разбра, че няма намерение да обяснява на Каролайн защо Джузепе е в Джорджия и защо се бои, че там може да му се случи нещо лошо. — Май си поотслабнала?
— Всеки ден ме скъсват от тичане — отвърна Каролайн.
— Отива ти.
Всъщност, помисли си Странд, изразът „шик“ на Елинор бе по сестрински сдържан. Беше сигурен, че не само от бащинска слабост смята Каролайн с изтънялото й лице, с блестящите от здраве и щастие очи, с поруменялата от спорта чиста кожа, с дългите й, стегнати и стройни крака за едно от най-красивите момичета, които е виждал през живота си. С новия си нос и придобитата отскоро увереност тя вече по нищо не приличаше на него, а изглеждаше така главозамайваща, както Лесли на нейната възраст. Не можеше да измисли по-ласкаво сравнение. Като си спомни за писмата, за които рано или късно трябваше да й каже, потърси у нея някакви признаци на поквара. Не забеляза такива. Тя изглеждаше неопетнена и по младежки чиста.
Когато пътниците започнаха да излизат един по един от митницата, Хейзън се приближи забързан.
— Здрасти на всички — каза той, ръкува се със Странд и се поколеба за секунда, когато Каролайн се доближи до него, прегърна го и зачака да я целуне. След това я целуна по бузата. Поколеба се повече от секунда, когато Елинор се здрависа с него, но после и нея целуна. — Страхувах се, че съм закъснял. Движението извън града е жестоко. Петък вечер преди големия празник. Добре, че Линда винаги слиза последна от самолета. Докато се връща да търси разните забравени неща и си оправя грима, самолетът е готов отново да излети.
Когато Лесли и Линда се появиха и Лесли видя Елинор заедно с останалите, в очите й бликнаха сълзи и тя се спря за миг. Странд беше изненадан. Обикновено Лесли умееше да се владее и нямаше навик да плаче при радостни случаи. След това тя се втурна към тях и ги целуна поред. Линда също целуна всички сред усмивки, смях й приказки за багажа, кой в коя кола ще пътува и поздравления наляво и надясно за това колко добре изглеждат.
Като излязоха най-после от летището, решиха, че Каролайн ще пътува с Линда и Хейзън, а Странд и Лесли ще се качат с Елинор във фолксвагена. Шофьорът, млад здравеняк в шофьорска униформа, им помогна да натоварят всичкия багаж отзад в мерцедеса и отгоре на багажника.
— Къде е Конрой? — попита Странд.
— После ще ти кажа. — Хейзън направи кисела физиономия и се качи в колата.
Лесли и Странд останаха сами на тротоара, когато мерцедесът потегли, а Елинор отиде на паркинга, за да си вземе колата. Странд гледаше с одобрение жена си. Тя изглеждаше подмладена с десет години и той си помисли, че спокойно би могла да мине за по-хубавата и по-голяма сестра на Елинор. И то не много по-голяма.
Спонтанно я целуна.
Тя му се усмихна, все още в прегръдките му.
— Не знаех, че си започнал да раздаваш целувки на публично място.
— Не можах да се сдържа. В Париж като че ли още повече си разцъфтяла.
— Във всеки случай не ми се отрази зле. — После лицето и стана сериозно. — Алън — рече тя — не бива да ти го изтърсвам толкова внезапно, но така ми е завладяло ума, че не мога да мисля за нищо друго. Щях да ти пиша за това, но реших, че трябва да видя каква физиономия ще направиш, като ти го съобщя.
— Какво искаш да ми съобщиш, че си си намерила любовник в Париж ли? — Надяваше се, че е успял да го каже с безгрижен тон.
— Алън — рече тя с укор, — много добре ме познаваш.
— Толкова време мина. На една жена може да бъде простено. — Но въздъхна с облекчение.
— Не и на мен. Не, по-сериозно е от любовник. Искам да те попитам нещо — мислиш ли, че има някаква възможност да си намериш работа в Париж, поне за една година? Там има американско училище и аз съм сигурна, че Ръсел познава някого от управителния съвет.