Когато се върна в дневната, видът му беше мрачен.
— Алън, ще трябва да ме извиниш пред всички. Налага се да се върна в Ню Йорк. Незабавно. Обади се жена ми. Пристигнала е в Ню Йорк от Париж днес следобед. С „Ер Франс“. Ако беше взела „Транс Уърлд Еъруейс“, Лесли и Линда щяха да имат щастието да пътуват в нейната компания цели пет хиляди километра. Тя е пияна и ме заплаши, че ако още тази вечер не се върна в Ню Йорк, ще тръгне с една лимузина, и ще ни накара да разберем, че с нея шега не бива. Една такава сцена веднъж годишно е повече от достатъчна. Трябва да видя какво мога да направя. Съжалявам, че развалям празника. Кажи на другите, че съм по работа. Нека всички си хапнат, пийнат и се повеселят.
— Кога ще се върнеш?
— Не знам. Ще се обадя. — Хейзън огледа продължително стаята и уморено поклати глава. — Господи, как не ми се тръгва оттук. — И излезе.
Странд допи питието си, после се качи бавно горе, за да каже на Лесли, че са извикали техния домакин в Ню Йорк по работа.
Ядоха и пиха, но не се веселиха много. Елинор и Лесли се бяха уморили от приказки в колата, а Линда клюмаше изтощена от пътуването и си легна рано. Каролайн не я свърташе на едно място и предложи на Елинор да отидат с колата до Бриджхамптън, за да видят дали Боби Вак случайно тази вечер не свири на пианото в бара.
— След Джорджия и Дънбъри мога да го ударя малко на нощен живот. Дори десетина духови оркестъра няма да ми дойдат много — каза Елинор, двете момичета целунаха родителите си за лека нощ и заминаха.
— Е — обади се Лесли, — изглежда, тази вечер старците ще седят сами край огъня, а? — Тя се приближи до мястото, където седеше Странд, наведе се, целуна го по челото и прокара ръка по тила му. Той се пресегна и я хвана през кръста.
— Не се чувствам чак толкова стар — вметна той. — А колкото до теб, ако беше отишла в бара с момичетата, барманът щеше да поиска да види личната ти карта. Сега е почти като едно време, когато чакахме в гостната вашите да си легнат, за да започнем да се милваме.
— О, боже! — засмя се Лесли. — Не съм чувала тази дума от трийсет години. Да се милваме. Мислиш ли, че хората още го правят?
— Доколкото знам, направо скачат в леглото — отвърна Странд. Той плъзна ръката си около кръста й и надолу и погали бедрото й. — Разумен, икономичен обичай. Трябва и ние да опитаме някой път. Например сега.
Лесли се облегна назад, за да може да го погледне в лицето.
— Сериозно ли говориш?
— И още как — отвърна той.
— Може ли? Искам да кажа…
— Принз ми даде зелена светлина. Малко неясна. Но зелена.
— Какво точно ти каза?
— Препоръча ми умереност във всичко, но… Каза също, че това може да ме свърши, а може и да ме накара да се чувствам като двайсетгодишен спортист.
Лесли го целуна по устните, после го хвана за ръцете и поривисто го дръпна от креслото.
Когато я целуна за последен път и се обърна по гръб на широкото меко легло, Странд беше неимоверно щастлив.
— Отново сме си у дома — промълви тихо тя. — Къщата е чужда и леглото е чуждо, но все пак най-после сме си у дома.
— Спи ли ти се?
— Не. Просто съм отмаляла.
— Имам една изискана идея.
— Каква?
— Ще сляза до кухнята, ще открадна бутилка шампанско от хладилника и две чаши, и ще се върна, за да си направим едно предколедно интимно тържество.
— Представителите на другата страна гласуват „за“ — каза тя.
Когато се върна горе с бутилката и чашите, Лесли беше седнала пред огъня, който бе запалила, и беше дръпнала още един стол до себе си за него. Странд отвори бутилката и наля шампанско в двете чаши, които Лесли му подаде. Взе едната и я вдигна за тост.
— За Париж — промълви той.
Тя не пи, а го погледна въпросително.
— Какво значи това?
— Значи, че говорих с Ръсел, преди да го извикат, и както обикновено, разбира се, той познава някакъв човек, с когото ще се свърже, така че утре си купувам френски речник.
— О, Алън… — Тя сякаш всеки миг щеше да се разплаче.
— Пий — каза той й двамата надигнаха чашите.
— Алън — рече Лесли, — не си длъжен да правиш това за мен.
— Правя го за себе си — отвърна Странд. — Имах възможност да поумувам в колата и колкото повече обмислях идеята, толкова повече ми харесваше.
— Сигурен ли си? Нали не се преструваш заради мен? Изглеждаше ужасен, когато заговорих за това на летището.