— Не бях ужасен, а изненадан. Просто ми трябваше малко време, докато свикна с тази мисъл, нищо повече. Господи, това шампанско е хубаво.
— Дано никога не пием по-лошо. — Лесли се изкиска и подаде чашата си за още. — Чувствам се така — добави тя, докато той й наливаше от шампанското, — че изпитвам желание да кажа: „И оттогава те заживели много щастливо.“
Хейзън се обади на другия ден следобед и каза на Лесли, че ще се опита да се върне за Коледа, но не е сигурен. Надявал се, че прекарват добре, а Лесли му отговори, че на всички им липсва, така че да си идва по-бързо.
Целия ден мързелуваха. Навън беше твърде студено за рисуване и Лесли започна да скицира Каролайн за маслен портрет. Странд се задоволи с това да седи и да гледа, само от време на време отиваше в другия край на стаята, където Линда и Елинор играеха табла.
Но когато на следващия ден Хейзън се обади, за да съобщи, че няма да може да си дойде за Коледа, Линда говори с него по телефона и се върна в стаята с разтревожен вид.
— Звучеше много странно — каза тя на Лесли и Странд, които бяха в дневната. — Въобще не приличаше на себе си. Говореше несвързано и объркано, споменаваше за някакви важни решения, почти нищо не разбрах. Попитах го да не би да е пиян, а той избухна и се разкрещя: „Не е твоя работа, Линда!“ — и ми затвори. Алън, имаш ли представа какво става?
— Не. — Надяваше се, че звучи убедително. — Сигурно някаква работа — добави той.
— Слава богу, Алън, че не си бизнесмен — рече Линда.
— И аз все това повтарям всяка вечер, като си казвам молитвата — додаде Странд.
Коледният обяд, макар и много вкусен, протече тягостно. Отсъствието на Хейзън ги измъчваше. Бяха сложили подаръците си под елхата, но решиха да не ги отварят, докато той не се върне.
Празнината в края на масата натъжаваше всички, дори Линда. Разговорът около трапезата не вървеше и те се зарадваха, когато обядът свърши.
Времето се развали и в края на тържествения обяд вече бе мъгливо. Завършиха с по един калвадос106 в три следобед, но Лесли, Линда и Елинор се облякоха с дебели дрехи и излязоха на разходка по плажа, сякаш нещо ги пропъждаше от къщата. Каролайн седна пред телевизора, а Странд се качи горе и легна да подремне. Сънува, че е заключен в обща стая с Конрой и мисис Хейзън и трябва да ги гледа как разкъсват дрехите си и безсрамно се нахвърлят един върху друг. Събуди се потен, без да си спомня ясно всичко, но с противно чувство на ужас от гротескната бъркотия, която цареше в сънищата му.
Слезе долу и видя, че жените не са се върнали. Каролайн говореше по телефона в библиотеката, но когато забеляза Странд през вратата на всекидневната, каза бързо:
— Не мога да говоря повече. Дочуване.
Окачи слушалката, хвърли бегъл поглед към баща си, обърна се и отново седна пред телевизора.
Изпълнен с любопитство, той отиде в библиотеката.
— Каролайн, с кого говореше?
— С никого — отвърна тя, без да го погледне.
— Трябва да е било с някого все пак — рече той.
Тя въздъхна и натисна копчето на дистанционното управление, за да изключи телевизора.
Щом искаш да знаеш — рече предизвикателно тя, — беше Хесус Ромеро. Хесус Ромеро. Той ми се обади. Бях му пуснала коледна картичка от Аризона и от училището са му я препратили. Опитал се да ни позвъни в Дънбъри, но жената, която чисти, му казала, че сме тук, и той искаше да ми честити Коледата. Има ли нещо престъпно в това?
Странд седна до нея на кушетката и я хвана нежно за ръцете.
— Каролайн — каза той, — ние с теб трябва малко да си поговорим.
— И аз съм на същото мнение — отвърна Каролайн. Беше сърдита или поне се опитваше да изглежда такава. — Защо никой не ми каза, че Хесус е бил в затвора и са го пуснали под гаранция, че са го изхвърлили от училището и че ще го съдят?
— Не знаехме, че момчето те интересува чак толкова много. Поне доскоро.
— Интересува ме. И то много.
— Подразбрах, когато чух за писмата, които сте си писали.
Каролайн издърпа ръцете си от неговите, които я държаха съвсем леко.
— Какво знаеш, какви писма?
— Доста много, поне що се отнася до характера им, макар че никога не съм ги чел. Не се безпокой, те са унищожени.
— Не се безпокоя. — Тонът й беше остър.