— Ах, тази мръсница!
— Казва, че имала доказателство. Конрой се кълне, че ме е видял да влизам в апартамента на Ръсел един ден, когато бях в Ню Йорк за седмичните си часове. Според него съм стояла там два часа.
— Ръсел спомена, че те е видял. Чудех се защо не ми каза. — Странд говореше спокойно, като чакаше обяснение.
— И двамата имат право. Аз ходих в апартамента му, Ръсел наистина ме видя и обядът трая два часа. Причината да отида, беше тази, че се безпокоях за теб. Мисля, че не ще можеш да издържиш под един покрив още година заедно с всички тези момчета, и попитах Ръсел дали не би могъл да убеди Бабкок да ни пусне да живеем извън училището. Не ти споменах нищо за това, защото не исках да си помислиш, че се боря вместо теб. Смяташ ли, че лъжа?
— Ти нямаш навик да лъжеш.
— Благодаря — рече Лесли.
— Макар че Конрой не е бил много далече от истината. За първи път оставах насаме с Ръсел и изведнъж си спомних някои сънища, които бях сънувала, и разбрах, че мисля за него през голяма част от времето и че го желая. — Тя говореше решително, сякаш повтаряше предварително заучена реч. — А и все още съм достатъчно жена, за да знам кога един мъж ме желае. Знаех, че Ръсел ме желае. Но той нищо не каза, аз също, изядохме си обяда и той повтори, че ще говори с Бабкок, и после се върнах обратно през града за урока си в три часа. Отвращавам ли те?
— Разбира се, че не — отвърна нежно Странд. — Ако искаш да знаеш, аз съм стигал много по-далеч. Къде-къде по-далеч. Ако една жена си беше вкъщи, когато й се обадих от Гранд Сентръл Стейшън… — Той не довърши изречението.
— Всички сме тайни грешници — рече Лесли. — Време е да се разтоварим. Нашите несъвършенства са брънките, които ни свързват. Защо тогава да не си ги признаем? Щом сме започнали — продължи напевно Лесли и се заклати бавно напред-назад като дете, което се приспива само, дългата й руса коса блестеше на слънчевата светлина, която струеше откъм океана през прозореца. — Знаеш ли за учителя по биология на Каролайн?
— Получих писмо от жена му.
— Аз пък го чух от по-точен източник. От Каролайн. Сподели с мен, че била луда по него, но той се оказал толкова калпав в леглото, че го зарязала. Детски приказки. Половете общуват помежду си, но не могат да се разберат. Нима след всичко това обичаш Каролайн… или мен… или Елинор по-малко?
— Не — отвърна той. — Може би ще ви обичам по друг начин. Но не и по-малко.
— Тъй като говорим за секс — продължи Лесли, — вземи например Нели Соломон. Знаеш ли, че тя ходи с Джими?
— Кой ти каза? — За първи път, откакто влезе в стаята, Странд беше слисан.
— Тя самата.
— Аз бях на обяд със Соломон. Той нищо не спомена.
— Съвсем естествено — отвърна Лесли. — Той не знае. Все още. Но скоро ще разбере. Тя заминава с Джими за Калифорния. Там ще се оженят. Затова ми разправи цялата история. Предполагам, че искаше благословията ми. Ако е така, боя се, че ще трябва да я разочаровам.
— Кога ти каза всичко това?
— Когато бях при Линда, точно преди да тръгнем за Париж. Опитах се да намеря Джими, но той не беше в града.
— Ами това ужасно женище Дайър?
— О, и за нея ли знаеш? — Лесли сбръчка нос от отвращение.
— Запознахме се.
— Джими, изглежда, може да се справя и с двете — усмихна се иронично Лесли. — Мислиш ли, че би трябвало да се гордеем?
— Смятам, че държането му е абсолютно недопустимо.
— Така е. И накрая ще си плати за това. Но в подобни случаи, когато жената е поне с петнайсет години по-стара от момчето, тя носи по-голяма вина.
— Тя не е член на семейството ми.
— Но ще стане. Освен ако не им дойде умът в главата, преди да е вече късно. О, миличък, миличък Алън, моля те, не го вземай толкова навътре. Децата ни са големи хора и трябва да живеят така, както намерят за добре.
— Във всеки случай го правят ужасно лошо.
— Забрави ги за няколко години. Дай да съсредоточим усилията си и да си гледаме нашия живот, и то добре. — Тя се надигна, обви ръце около него и го целуна. — Докато знам, че си здрав, ще бъда щастлива, независимо какво друго може да се случи. Ако им тровим живота с нашето неодобрение, ние също ще бъдем нещастни и те ще избягат от нас. Завинаги. Дай да бъдем внимателни с тях. И най-важното, нека бъдем внимателни един към друг. Дай да си мълчим и да ги чакаме да се върнат. Както каза Елинор, ще трябва да се научим да живеем с това. Каквото и да е то. Сега мисля, че изповедната е затворена за днес и е време за закуска. Ще изпиеш ли с мен още едно кафе?