— Лесли ми каза, че жена ти заплашва да я назове като съответница.
— Тя заплашва всяка жена, която съм поздравил с „добър ден“ през последните трийсет години. Копае гробове от Бостън до Марсилия. Почувствах се задължен да кажа на Лесли, че може да се разбере. Но я предупредих, че не искам ти да знаеш.
— Вече сме взели нов курс в това отношение — рече Странд. — На пълни самопризнания.
— Опасен експеримент. — Хейзън се взря внимателно в него. — Нали нито за миг не допускаш, че?…
— Не, нито за миг — отговори Странд. Като гледаше този силен, хубав, макар и пълен мъж в безупречно облекло, Странд си обясняваше защо всяка жена, дори неговата собствена, може да бъде привлечена от него. Държавният секретар на Никсън, Кисинджър, в едно от по-малко дипломатическите си изказвания беше заявил, когато го попитали за успеха му сред жените, че властта е афродизиак110. От всякаква гледна точка Хейзън беше силен и естествено, че в сравнение с един болнав, невзрачен, изваден от заблуждение учител сигурно изглеждаше неотразим. В края на краищата на любовта и стигат и толкова изкушения. Чудеше се какво точно е изрекъл, направил или показал Хейзън, което е накарало Лесли да разбере, че я желае. По-добре да не зная, помисли си Странд.
— Успявам да държа жена си на разстояние, поне засега — рече Хейзън. — Съгласих се да я оставя да ми вземе почти всичко, но за къщата имам други планове. Ще видим. — Хейзън отпи жадно и пресуши чашата си. Стана, отиде до барчето и си наля второ питие. — А, между другото — додаде той, като се връщаше, — нашият човек в Париж случайно се обади и аз му говорих за теб. Според него можело лесно да се уреди за другия септември, когато започва новата учебна година. Имали голямо текучество сред преподавателите, непрекъснато едни идвали, други си отивали като странстващите учители през средните векове. Той ще се свърже с теб. Смяташ ли, че ще можеш да изтърпиш Дънбъри още пет месеца?
— Аз ще мога. Но не съм сигурен за Лесли.
— Хмм! — Хейзън се намръщи. — Предполагам, че може да замине и без теб. Ще бъде само за пет-шест месеца.
— Може. Не се безпокой за това. Все ще го измислим някак си.
— Алън, в отношенията ни с теб и Лесли има само едно нередно нещо — добави Хейзън. Тонът му беше сериозен и Странд се опасяваше от това, което щеше да каже.
— Какво е то? — попита той.
— Като ви гледам двамата, разбирам какво ми е липсвало цял живот. — Хейзън говореше замислено и с печал. — Любовта, изречена, недоизречена, подразбираща се, която съществува между вас. Зависимостта един от друг, неизменната подкрепа един на друг. Имал съм доста жени през живота си и с повечето от тях ми е било много хубаво, а вероятно и на тях с мен. Имах пари, успех, известна слава, дори това много рядко срещано явление — случайни прояви на благодарност. Но никога не съм имал подобно нещо. И то е като голяма дупка в мен, през която вятърът вие — до безкрайност. Ако имате късмет, и двамата ще умрете в един и същи миг. О, по дяволите… — Той разклати ядосано леда в чашата си. — Какво ми става тази вечер? Да приказвам за смърт. От времето е. Да вали сняг на морския бряг. Може би хората постъпват разумно, като затварят къщите си и спускат кепенците, когато листата започнат да пожълтяват. — Той допи питието си и остави бавно чашата с решителен жест. — Уморен съм. — Прокара голямата си ръка по очите и се изправи. — Ще взема да му дръпна един дълъг, дълъг сън. Не си прави труда да гасиш лампите. Не искам къщата да е тъмна тази нощ. — Той се огледа наоколо. — Стаята има нужда от пребоядисване. В по-светъл цвят. Е, лека нощ, приятелю. Приятно спане.
— Лека нощ, Ръсел. И на теб също.
Странд го проследи как излезе тежко от стаята. Той се препъна, като прекрачваше прага, и Странд си помисли: „Сигурно доста си е пийнал, преди да тръгне от Ню Йорк, имал е късмет, че някой полицай не го е спрял по пътя, иначе щеше да прекара нощта в затвора вместо в голямото си топло легло.“ После се качи по стълбите в стаята, където спеше Лесли и дишаше леко, с разпиляна по възглавницата лъскава коса, която блестеше на светлината от нощната лампа. Съблече се тихо, изгаси лампата и се пъхна в леглото до жена си.
По някое време през нощта се събуди, защото чу в просъница шум от автомобилен двигател, който припали и после заглъхна в далечината. Не беше сигурен дали наистина го е чул, или е сънувал. Обърна се на другата страна и обви с ръка голите рамене на жена си, при което тя доволно въздъхна. После заспа.