Събуди се рано, точно когато зората беше започнала да просветва през прозорците. Още валеше сняг. Лесли продължаваше да спи. Той стана от леглото, облече се набързо и тръгна да излиза от стаята. Спря се на вратата. На пода имаше някакъв плик, който се показваше само наполовина. Отвори безшумно и вдигна плика. В коридора беше прекалено тъмно, за да може да прочете това, което пишеше на него. Затвори тихо вратата и слезе бързо, във всекидневната, където лампите още светеха и в камината тлееха последните въглени. Пликът беше дълъг и дебел и на него имаше само една дума — „Алън“. Той го разкъса.
Скъпи Алън — беше написано с ясния, равен почерк на Хейзън. — Когато прочетеш това, аз ще бъда вече мъртъв. Дойдох снощи, за да се сбогувам с теб и да ти пожелал щастие. Много ми се струпа — жена ми, разследването във Вашингтон, заплахите на Конрой за изнудване. Получих призовка да се явя в съда пред комисията на втори януари. Не мога да се явя, без да прибягна до лъжесвидетелство, или без да натопя мои стари приятели и колеги. При всички случаи накрая няма да остане и капка от доброто ми име. Обмислих всичко много внимателно и избрах единствения възможен изход. Когато прочетат завещанието ми, ще се разбере, че оставям къщата край морето на Каролайн. Съвсем основателно и заслужено. За поддържането й тя може да продаде няколко акра от земята. Има предостатъчно — четирийсет акра са и струват много скъпо. Всичките си налични имоти оставям на жена си, при условие, че ако оспорва някоя точка от завещанието, ще бъде напълно лишена от наследство. Дъщерите ми разполагат със значителни суми, поставени под попечителство, които моят баща им приписа, когато се родиха, и те не могат нищо да направят, за да развалят завещанието. Аз съм добър адвокат и завещанието ми е непоклатимо. Всички мои картини отдавна са подарени на разни музеи с уговорката, че ще стоят у мен, докато съм жив. Данъчните закони превръщат смъртта в някаква ужасна игра, игра, която аз владеех до съвършенство. Като се оглеждам назад сега, виждам, че май знаех да играя на прекалено много игри: правни, корпоративни, законодателни, филантропични — цялата долна, доходна американска гама. Едно от нещата, с което ме спечелихте най-много с Лесли беше, че не участвахте в тази надпревара. Не че се бяхте издигнали над всичко това. Просто вие като че ли не забелязвахте съществуването му. Несъмнено то те е направило по-лош историк, но затова пък по-добър човек.
Несъзнателно и без зъл умисъл аз въвлякох теб и близките ти в моя свят. Самотен и лишен от собствено семейство, вярвах, че ще мога да се включа в едно щастливо семейство. Това, което смятах за щедрост, се превърна в нещастие. Джими прекалено бързо се научи как да преуспее. Каролайн също се въвлече в бясната американска надпревара, независимо дали й харесва, или не. Елинор и съпругът й претърпяха поражение и сега живеят в страх. Никак не искам да ти го казвам, скъпи Алън, но новото поприще на Лесли вероятно само ще ви раздалечи още повече и отново ще те изтръгне от корена ти. Шансът е нож с две остриета. Можеше всичко да свърши добре, но не стана така. Същото важи и за Ромеро.
Картината на Реноар във вашата спалня е купена, след като сключих споразумението с държавата, и се радвам, че мога да ви я оставя в завещанието си, което сега се намира в сейфа на моя съдружник.
Странд спря да чете за малко. Чудовищността на документа в ръката му го вцепеняваше и фактът, че е бил написан така старателно и точно от човек, който се е готвел да отнеме собственоръчно живота си, го накара да се смае от жестоко непоклатимото самообладание на приятеля си. Освен че се е занимавал със законите, помисли си Странд, Хейзън сигурно е чел Платон за смъртта на Сократ. „Критоне, дължа един петел на Асклепий. Нали няма да забравиш да платиш дълга ми?“ Един петел на Асклепий. Един Реноар на Странд. Древна изтънченост преди смъртта. Прочути последни думи. Странд продължи да чете със сухи очи.
В по-малкия плик към това писмо има десет хиляди долара в банкноти от по петстотин долара, които ще помогнат парижкото ви приключение с Лесли да стане по-приятно. Съветвам те да не го споменаваш пред никого.
Ти и твоето семейство направихте тази последна година от живота ми много важна за мен, но аз прекалено късно разбрах на какво е трябвало да се науча.
Тъй като това ще бъдат сетните ми думи и сега сме взели, както ти се изрази, курс на пълни самопризнания, ще направя още едно. Звучи абсурдно човек, на моята възраст да го казва, но аз се влюбих в Лесли още от първия миг, когато я видях. Ако изобщо има жена, която би могла да ме направи щастлив, то това е тя. Когато имаше опасност да умреш в болницата в Саутхамптън, аз пожелах смъртта ти. Не съзнателно или умишлено, но за части от секундата тази мисъл ми мина през ума. Тогава нямаше да бъда просто приятел на семейството, което обичам, а негов член, щях да присъствам на масата не само като гост, а и да седя начело на нея. Фактът, че се зарадвах, когато остана жив, никога не можеше да ме накара да забравя този мрачен и ужасен момент.