— Него го няма — обясни Странд. — Ако почакате малко, ще попитам мисис Къртис къде е ключът от мазето.
Мисис Къртис слагаше букета в една голяма ваза в кухнята.
— Нали са хубави? — подхвърли Странд. Той почти нищо не разбираше от цветя. Познаваше розите и хризантемите, но освен тях обикновено не различаваше другите.
— С парите, които струват — измърмори мисис Къртис, като мушкаше грубо цветята, — бихте могли да храните семейството си цяла седмица.
— Мистър Хейзън иска да си вземе колелото от мазето — каза Странд, без да обръща внимание на коментара на мисис Къртис за икономическото положение в тяхното домакинство. — Знаете ли къде държи Алегзандър ключа?
— Идете в котелното — отвърна мисис Къртис, — там е отключено, високо горе вдясно има рафт. В близкия ъгъл ще намерите ключа. Този човек така ли смята да кара колелото си през парка?
— Предполагам.
— Ще вземе да изплаши животните в зоологическата градина и да ги накара да избягат от клетките. — Мисис Къртис отново замушка цветята. — И се погрижете да върнете ключа на място, като свършите.
— Добре — обеща Странд. Той се върна в преддверието при Хейзън, който стоеше леко намръщен и слушаше една гама, изпълнявана доста неточно във всекидневната. Странд се усмихна.
— Обикновено не е чак толкова лошо — каза той. — Очевидно този не е някой от блестящите ученици на Лесли.
— Все пак сигурно й носи удовлетворение — рече Хейзън и престана да се мръщи. — Всички тези млади хора… — гласът му заглъхна.
— Знам къде е ключът от мазето. Ще ви заведа…
— Няма нужда. Достатъчно ви безпокоих. Моят човек е долу. Само ми кажете къде е ключът, и аз…
— И без това тъкмо се канех да сляза да се поразходя — рече Странд, макар че допреди малко тази мисъл не му беше хрумвала.
Той отвори вратата и последва Хейзън към асансьора. На партера чакаше висок, около трийсет и пет годишен мъж, облечен с пуловер и кадифени панталони. Хейзън го представи като един от своите секретари — мистър Конрой. Той не беше спортен тип, имаше посивяла кожа на лицето, с цвят, помисли си Странд, на пепел, напоявана дълги години от киселинен дъжд. Дрехите, които носеше, му стояха неуместно делнично. Странд се чудеше как ли изглеждат другите секретари на Хейзън, колко ли са и дали не се различават по чар и хубост от потискащия на вид Конрой.
Слязоха по стълбите в котелното помещение и Странд намери ключа. Отвори вратата на мазето и Конрой бързо и ловко хвана колелото. Странд предложи да му помогне да го качат горе, но Хейзън нетърпеливо се обади:
— Конрой може да се справи сам, нали, Конрой?
— Разбира се, сър — отвърна Конрой.
Странд заключи вратата и върна ключа в котелното. Когато излязоха на слънце, Конрой ги чакаше отпред.
— Остави го при портиера — каза Хейзън.
— Да, сър — рече Конрой и се качи на колелото.
— До понеделник сутринта — добави Хейзън.
— Да, сър — отговори Конрой. — Ако ви потрябвам през уикенда, обадете се да ме повикат.
— Ако ми потрябваш, ще се обадя — повтори Хейзън.
Двамата със Странд го гледаха как се отдалечава.
— Както ми се струва, той май не членува в никой профсъюз — каза Странд, — вашият мистър Конрой. Щом е готов да работи и в почивните дни.
— Способно момче — отвърна Хейзън. — Плащат му достатъчно, за да поработи някой час допълнително. Освен това не е женен. А това помага. — Той се подсмихна. — Ако нямате нищо против, можем да се поразходим заедно.
— Къде искате да идем? — попита Странд. — В парка ли?
Хейзън поклати глава и се усмихна.
— Моля ви, все още не. Споменът е твърде пресен. Може би към Линкълн Сентър?13
— Чудесно — съгласи се Странд, когато тръгнаха. — Винаги ми е приятно, като го видя. Дава ми някаква надежда, че в крайна сметка градът няма да бъде напълно унищожен.
Известно време вървяха в непринудено мълчание.
— Чудех се за името ви — обади се Странд.
— Защо?
— Има един Уилям Хейзън, чието име е добре известно в американската военна история.
Така ли? — Хейзън изглеждаше заинтригуван. — Какво е направил?
— Завършил е в Уест Пойнт14 и се е бил с индианците, а през Гражданската война е бил полковник в армията на Шърман15 в Джорджия начело на един полк доброволци от Охайо и е превзел форт Макалистър.
13
Средище на музикалното изпълнителско изкуство в Ню Йорк на ъгъла на Бродуей и Десето Авеню, където се намира и Метрополитен опера. — Б.пр.
15
Уилям Текумзе Шърман (1820–1891) — генерал от армията на Севера по време на Гражданската война в САЩ — Б.пр.