— Боже господи, човече — възкликна Хейзън, — откъде знаете всичко това?
— Един учител по история е цяла мина за ненужна информация.
— Какво друго е направил? Ако е бил достатъчно важен, може и да се изкарам роднина с него.
— Станал е генерал и е основал Свързочния корпус.
Хейзън се засмя.
— А, Свързочния корпус. Имам един стар приятел, който е бил пехотинец през Втората световна война, и той не питае особено добри чувства към Свързочния корпус. Разправя, че в пехотата казвали: „Махни звездата от прозореца, майко, синът ти е в Свързочния корпус“16 Мисля все пак да не се изкарвам роднина с него. Както и да е, семейството ми е дошло в Ню Йорк през 1706 година и никога не е стигало до Охайо. А вашите прадеди?
— Не ги знам много-много — каза Странд, като съжали, че е заговорил на тази тема. — Родителите ми са дошли в Ню Йорк през 1920 година от Ланкашир. Баща ми бил отровен с газ край Сома17 и заявил, че му дошло до гуша от Англия. Когато го попитах за неговото семейство и за семейството на майка ми, той отвърна, че не заслужавало да се говори за тях. — Странд вдигна рамене. — Повярвах му.
Сега мълчанието между тях беше станало по-напрегнато и когато Хейзън отново се обади, вече бе сменил темата.
— Сетих се за нещо, което споменахте снощи — рече той. — За онова пуерториканче във вашия курс по история.
— Казва се Ромеро, Хесус Ромеро.
— Знаете ли — продължи Хейзън, — в днешно време много лесно се уреждат стипендии за перспективни младежи. Особено за тези от малцинствата. В най-добрите колежи. Как смятате, дали момчето ще се заинтересува?
Странд помисли за момент.
— Страхувам се, че въз основа на бележките му няма да бъде сметнат за перспективен. От другите учители знам, че в техните часове е почти безполезен. Съмнявам се, че ще издържи дори необходимия брой предмети, за да завърши.
— Лоша работа. Мислите ли, че е достатъчно умен, та ако се съсредоточи за година-две, ще може да повиши бележките си?
— Не и в „Ривър Хай Скул“, не. Атмосферата там не е благоприятна за съсредоточаване.
— Ами ако получи стипендия за една година, дори две в някое от добрите подготвителни училища… където… влиянието е по-положително? Ще може ли да се оправи дотолкова, че в някой колеж да му дадат възможност да си опита късмета?
Странд сви рамене.
— Това ще зависи от неговото отношение, разбира се. В момента, освен че самостоятелно е прочел учудващо много и все в области, които нямат почти нищо общо с уроците му — той е съвсем като другите ученици в училището. Което значи, че мрази да му се налагат, скаран е с дисциплината и се отнася с подозрение към намеренията на учителите си…
— И към вашите ли?
— Боя се, че да — отвърна Странд. — Много обича да ме провокира. Когато преподавам, следвайки учебната програма, както съм длъжен да правя, той често става и просто си излиза.
Хейзън тъжно поклати глава.
— Толкова пари, толкова усилия, толкова желание влагаме в нашите училища — каза той — и накрая какво получаваме?
— Недоволство — отвърна Странд. — Понякога скрито, често пъти съвсем явно.
— Представям си всички трудности — рече Хейзън и поклати глава. — И все пак ние не можем просто да си измием ръцете от цялата работа, нали?
Странд не беше сигурен кои „ние“ имах предвид Хейзън и по какъв начин той, Алън Странд, може да бъде включен в това число.
Хейзън вървеше, вторачил се напред, сякаш без да забелязва любопитните погледи на минувачите, отправени към скиорската му шапка и пострадалото му лице.
— Не бива хей тъй да оставим цяло едно поколение или по-голямата част от него на нихилизма — а това може да бъде наречено само така — нихилизъм — произнесе Хейзън с ораторски сериозен тон. — Най-добрите от тях трябва да бъдат спасени и мен не ме интересува откъде са — от бедняшките квартали, от фермите, от големите имения, от гетата или отнякъде другаде. Тази страна я очакват ужасни времена и ако нашите ръководители са необразовани и прости, ще стигнем до катастрофа.
Странд се питаше дали Хейзън изразява свои дългогодишни убеждения, или изведнъж е съзрял нещо, написано на стената, което е било скрито от него, преди онези момчета да му отворят скалпа с парчето олово. Самият той, който участваше във всекидневната борба с младите, намираше за по-удобно да не гледа твърде далеч напред и смяташе, че настоящето положение на нацията едва ли може да се влоши, независимо дали нейните ръководители са образовани, или не.
16
По време на войната пред домовете на семействата, изпратили войници на фронта, поставяли почетни отличителни знаци във формата на звезди. — Б.пр.
17
Река в Северна Франция, която се влива в Ламанша, станала сцена на големи бойни действия през Първата световна война в 1916 г. — Б.пр.