Джудит се изчерви и Странд съжали, че я е попитал.
— Разбира се — отвърна Джудит. — Но предложенията не бяха… ъъ… блестящи.
— Ти си привлекателна жена. — Като го изрече, Странд осъзна, че почти си вярва.
— Чаках, както казват момичетата, да дойде най-подходящият обект. До този момент — добави тя с предизвикателен тон — се появяваха все неподходящи. Вече няколко пъти. Аз съм обикновена жена, но не чак толкова обикновена, та да се заблуждавам, че бракът ще реши проблемите ми. Твоите реши ли ги? — попита ехидно тя.
— Някои да — отвърна Странд. — Но създаде други — додаде той, за да не прозвучи съвсем самодоволно. „Деца… — щеше да каже — пари“, но се въздържа. Вместо това рече: — Има много места по света, които бих искал да видя. Но с една учителска заплата не може кой знае колко да пътуваш. Насърчавам го у потомството си и им казвам да ми носят снимки на връщане. Една от дъщерите ми смята да ходи в Гърция това лято. — Нямаше понятие защо го спомена в разговора.
— Миналото лято бях на екскурзия до Лейк Дистрикт24 — вметна Джудит. — Мечтата на всеки учител по английска литература.
— Е, как беше?
— Ужасно — засмя се кисело Джудит. — През цялото време валеше, бях с една група учители по литература от Средния запад. Един ден говорихме за Уърдзуърт, а останалото време прекарахме в обсъждания как да се разглежда Хамлет с подрастващите ученици. Аз не говорих много. Трудно е да се обясни, че повечето ми ученици са виждали убийства — истински убийства в собствените си квартали и че с удоволствие биха убили чичовците си, а дори и бащите, и майките си, ако имат възможност.
— Трябва да отида до Виена някой ден с група учители по история — рече Странд — и да им разкажа за трудностите, които срещам, когато обяснявам на моите ученици позицията на Метерних25 на Виенския конгрес26.
И двамата се засмяха.
— О — възкликна Джудит, — и двамата ще останем и догодина.
— Обречени сме. Идея фикс. Макар че и ние си имаме нашите успехи, не е ли тъй? Той си спомни за Хесус Ромеро този следобед. — Някои от тях доста трудни за понасяне.
— Една моя ученичка отпреди години, на която бях казала, че може да стане писателка, имаше разказ в „Пентхаус“27 миналия месец — рече Джудит. — Ужасно порно. Скрих списанието от майка си, когато ми дойде на гости.
— Утре денят ще е по-добър — каза Странд, като допи кафето си и стана.
— Не бъди толкова сигурен — отвърна Джудит Куинлан и също се изправи.
Когато Странд се прибра, вкъщи нямаше никой и той се възползва от отсъствието на Лесли, за да си подремне. Чувстваше се, изтощен и с удоволствие щеше да поспи.
Събуди се с чувството, че не е сам вкъщи. Не можеше да е Лесли, защото тя щеше да влезе в спалнята. Той приглади покривката на леглото, за да не види тя, че е спал, обу си обувките и излезе в коридора. Чу тракане на съдове в кухнята и отиде там. Каролайн седеше на масата, пиеше мляко и ядеше торта. По бялата памучна яка, която се подаваше под пуловера й, разбра, че е играла тенис.
— Здравей, татко — поздрави тя. — Ще хапнеш ли с мен?
Странд си погледна часовника.
— Ще изчакам вечерята.
— Аз не издържах. Умирам от глад. — Каролайн пъхна голямо парче торта в устата си. По него имаше мека шоколадова глазура и тя облиза пръстите си. — Мм, чудно е!
Той седна усмихнат срещу нея, наслаждавайки се на апетита й.
— Щом хората могат да ядат шоколадови торти — каза тя с пълна уста, — не мога да разбера за какво им е кокаин. Знаеш ли, пак срещнах нашия приятел.
— Кой приятел?
Мистър Хейзън. Дойде на кортовете. Изглеждаше наистина кошмарно. Като крив пъпеш е. С тази скиорска шапка. Сигурно я е изплел някой сляп норвежки трол28.
Не бъди толкова груба, Каролайн, моля те — прекъсна я Странд.
— Иначе е добре. Наистина. Бил дошъл да се увери, че ще се прибера безопасно вкъщи. Не искал да се забърквам повече в никакви инциденти. Какъв инцидент беше само онази вечер. Майчице мила! Щях още да играя, но той непрекъснато си гледаше часовника и се притесняваше. По пътя за вкъщи добре си побъбрихме.
— Така ли? — попита Странд. Някак си го смущаваше мисълта, че толкова зает човек като Хейзън ще си губи времето да изпраща едно седемнайсетгодишно момиче през парка. Спомни си какво беше казал на Джудит Куинлан, когато минаха покрай дебелака с бейзболното кепе на ъгъла: „Може би е просто някой педофил“. Това беше шега, разбира се, но педофилията сама по себе си не бе шега и независимо от общественото си положение по-възрастните мъже не бяха застраховани срещу тази болест. Навремето самият той бе дълбоко развълнуван от една много хубава приятелка на Елинор от гимназията, която постоянно се навърташе у тях. Трябваше съзнателно да си налага да не я докосва и да не показва какво чувства, когато тя го целуваше по бузата за поздрав — измъчваха го съвсем реалистични и най-подробни еротични сънища, свързани с нея. Той не беше такъв човек, че да прекрачи границата на тези неволни отклонения, но кой знае що за човек е в действителност Хейзън. Хората не ходят с табелки, на които пише: „Педофил“. А трябваше да приеме и факта, че Каролайн не беше вече дете, а бързо се превръщаше в привлекателна млада жена. Знаеше, че не може да й каже нито дума за това, но ако нещата се развият в застрашителна насока, той ще поговори с Лесли, чиито инстинкти бяха по-надеждни от неговите.
24
Езерната област в Северозападна Англия, живописен район с гори и езера, свързан с поетите от т.нар. „езерна школа“ от края на XVIII и началото на XIX век — У. Уърдзуърт, С. Колртдж и Р. Саути. — Б.пр.
25
Княз Клеменс Метерних (1773–1859) — австрийски държавник и дипломат. Като председател на Виенския конгрес (1814–1815) издействал за Австрия териториално разширение и протекторат над Италия и Германския съюз. — Б.пр.
26
Виенският конгрес бил свикан във Виена след победата на европейската коалиция над Наполеон Бонапарт. — Б.пр.