— За какво си приказвахте? — попита той Каролайн.
— За много неща. — Каролайн лапна още едно парче от тортата и го преглътна с мляко. — Той ме погледа и направи няколко забележки. Бях изненадана. Говореше с вещина.
— На младини е бил спортист и сега членува в „Ракет Клъб“.
— А, така ли? — рече равнодушно Каролайн. — Та той ми каза, че играя, доста добре, но трябвало да се помъча да бия втория сервис с повече лифтиране, а обратният ми удар да е по-плосък и аз съм абсолютно съгласна с него. Попита ме дали бих искала да се отдам сериозно на тениса, с разните му там треньори, тренировки и други подобни глупости, но аз му отвърнах: не, не съм достатъчно добра, никога няма да успея и направо ще се изям от мъка, като отпадна от състезанията още в първия кръг. Той се съгласи, че това е разумно, човек трябвало да знае какви са му възможностите. На тенис корта — додаде мрачно тя — не е кой знае какво да си наясно докъде ти стигат възможностите, така му заявих и той се засмя. — Тя също се засмя. После стана по-сериозна. — Попита ме какво смятам да правя по-нататък. Май обича да задава въпроси, а?
— Ти какво му отговори?
Каролайн го погледна крадешком, поколеба се, сякаш щеше да каже нещо, после промени решението си.
Усети, че го лъже и извърта. Не беше характерно за нея. Тя не бе потайно момиче. Докато растеше, беше преминала през обичайния избор на професия — балерина, артистка, медицинска сестра, — но това приключи, когато стана на дванайсет години. Оттогава май се задоволяваше само с това да преминава в по-горен клас и да играе тенис, когато може. Бе изненадан, че е разговаряла толкова открито с Хейзън. Тя беше стеснително момиче и — освен с домашните си — говореше малко и предпазливо, имаше неколцина приятели, и то само момичета, и той знаеше от Лесли и Елинор, че според нея момчетата й се подигравали, когато я ухажвали, и тя ги отбягвала.
— Какво отговори на мистър Хейзън? — повтори Алън.
— Казах му, че първо смятам да порасна — отвърна Каролайн почти предизвикателно.
— Той засмя ли се? — попита Странд.
— Мистър Хейзън не се смее много — отговори Каролайн. — Призна, че Елинор му е направила много силно впечатление. Естествено. — Тя говореше без всякаква следа от ревност, сякаш приемаше факта, че Елинор е звездата на семейството. — Ако младите жени като нея били повече, нямало да има нужда от поправката към Конституцията за равноправието, нито от списания като „Миз“29. Изглежда, са си поговорили доста задушевно в таксито. Нищо не спомена за Джими. — Тя се намръщи, сякаш смяташе, че това е обида за брат й. — Той има ли деца?
— Да, три — отвърна Странд. — Едно момче и две момичета. Приблизително на вашата възраст.
— Странно, нито дума не обели за тях. Ти хвалиш ли се с нас?
— „Хваля се“ не е точната дума — отговори й Странд. — Оплаквам плодовитостта на майка ти.
— Да, да — рече Каролайн и се усмихна. Стана от масата, пресегна се и целуна Странд. — Ау — възкликна тя, — шоколад на бака! — Извади носна кърпа и избърса шоколада, после прибра остатъците от тортата в хладилника и хвърли празната кутия от мляко в кофата за смет. — Довечера щял да ти се обади.
— Защо?
— Иска да ни покани всички извън града през уикенда. Имал къща на морето в Истхамптън30 с басейн, тенис корт и така нататък. Звучи страхотно, нали?
— Страхотно — съгласи се Странд.
29
Американско феминистично списание. В английския „миз“ се поставя пред името на жената вместо мис или мисис, без да се уточнява семейното й положение. — Б.пр.
30
С общото название Хамптънс се наричат популярните курортни градчета на острова, разположен в североизточната част на Ню Йорк, Лонг Айланд — (Истхамптън, Саутхамптън, Бриджхамптън и др.) — Б.пр.