— Каза, че там ще мога да поиграя с няколко добри тенисисти, а ако някой искал да язди, наблизо имало коне. Щял да ни вземе с колата си в петък следобед и да ни върне в неделя вечерта.
— Майка ти има уроци в събота сутринта.
— Веднъж, поне веднъж — възрази Каролайн, — може да остави тия хлапета в събота сутринта да играят бейзбол, да пушат опиум или да гледат телевизия. Поне веднъж.
— Ще го обсъдим, като си дойде майка ти.
— Ще ти кажа какво ви пречи на вас с майка — подхвърли Каролайн, — прекалено съвестни сте.
— Може би си права. А сега по-добре иди си вземи един душ, преди да се е прибрала майка ти.
— Слушам — отвърна весело Каролайн и тръгна да излиза от кухнята. Изведнъж тя се спря. — А, още нещо.
— Какво?
— Мистър Хейзън е разговарял с един от своите съдружници в кантората и онзи го убедил, че трябва да съобщи на полицията за престъплението, така го нарече — престъплението. Вече го е направил, спомена нещо за гражданския си дълг и че не е разсъждавал ясно вечерта, когато се е случило. Предупреди ме, че сигурно някой детектив ще дойде да ми задава въпроси. Как се разговаря с детектив?
— Не съм специалист в тази област — отвърна Странд. — Доколкото си спомням, никога не съм разговарял с детектив.
— Надявам се, че ще бъде млад — рече Каролайн и пак понечи да излезе, но Странд я спря.
— Каролайн, не казвай на майка ти за детектива.
— Защо?
— Защото може изобщо да не дойде и няма смисъл да й напомняме за инцидента, както го нарича мистър Хейзън. Може да не й личеше, но тя беше ужасно разтревожена в петък вечерта и знам, че вече се безпокои за теб дори когато ходиш в парка през деня.
— Добре, татко — съгласи се Каролайн. — Тя е твоя жена.
— Между другото, Каролайн, благодари ли на мистър Хейзън за ракетата?
— Разбира се — отвърна с достойнство Каролайн. — Не съм чак такъв дивак. Благодарих му, и то най-учтиво. — Тя тръгна да си вземе душ, като тананикаше по коридора.
Странд изми чашата, чинията и ножа на Каролайн и ги избърса, за да скрие от Лесли извършеното преди вечеря прегрешение. Като ги прибираше, се запита дали не трябва да отиде до най-близкия полицейски участък и да каже на онзи, който се занимава с тези неща, да бъде така любезен да не изпраща никакви детективи у тях — било е прекалено тъмно, за да може дъщеря му да различи някое от замесените момчета, тя се готви за последните си изпити и той би предпочел да не и отвличат вниманието в този момент. Надяваше се, че полицията с радост ще приложи случая към дело ще го забрави, тъй като и без това в квартала имаше големи проблеми за разрешаване.
Странд чу, че телефонът звъни, и отиде в преддверието да се обади. Беше Елинор.
— Как прекара уикенда? — попита той.
— Здравословно — отвърна тя. — Аз спах, а другите пиха през повечето време. Хората, на които бях на гости, познават Хейзънови. Една поправка в моята първа информация за твоя приятел. Имал е три деца. Момчето е починало. ЗН.
— Какво?
— ЗН. Злоупотреба с наркотици, с хероин. Преди пет месеца. Всички били заминали през уикенда и той оставил бележка на прислугата, че не иска да го безпокоят. Не го безпокоили и когато накрая счупили бравата и влезли в стаята му, всичко било свършено.
— О, боже!
— Направо да те побият тръпки, нали? Може би трябва да влезеш в стаята на Джими да видиш дали няма спринцовки.
— Елинор — попита строго Странд, — да не би да знаеш нещо за Джими, което не си ни казала?
— Не. Само дето е невъзможно да се предпазиш напълно. Местата, където се навърта, а и хората…
— Убеден съм, че не е… не е от тях.
— Сигурно и мистър Хейзън е бил убеден. Защо не го попиташ?
— Няма да направя подобно нещо.
— Прав си. Няма смисъл да се надяваш. Случайно ми хрумна. Забрави за това. Чух още някои неща за семейството на Хейзън. Жена му, изглежда, не я обичат много, прекарва повечето време в Европа. И дъщерите му не са особено популярни. Едната живее с някакъв филмов режисьор в Сан Франциско без видими средства за препитание. Другата е в Рим, не е известно с какво се занимава. И двете били много красиви според моите приятели. Нищо чудно, че на мистър Хейзън му се понрави идеята да вечеря с нас. Макар хората да смятат, че си има любовница. Новината не е кой знае колко шокираща за края на двайсетия век, нали?
— Да — съгласи се Странд.
— Предай целувки на всички. Довиждане до петък вечер.