Странд окачи слушалката и впери поглед в телефона. Злоупотреба с наркотици. Потръпна. Чувството на вина е сигурно непоносимо бреме. Сериозна причина да говориш за нихилизма на младежта, за отговорността пред новото поколение, предложението да помогне на Хесус Ромеро, разходката в парка със здрава млада спортистка. При всичките клубове, заседания на управителни съвети, при всичките тези пари да оставят сина ти затворен цели два дни…
Странд излезе в коридора и спря пред вратата на Джими. Дълго я гледа, после натисна дръжката. Вратата беше отключена и леко се отвори. Странд се поколеба, после я затвори решително.
Вечеряха в кухнята, бяха само Странд, Лесли и Каролайн. Джими рядко се появяваше за вечеря, но съвестно известяваше майка си дали ще дойде, или не. Странд не беше казал на Лесли за поканата на Хейзън и усещаше върху себе си умолителния поглед на Каролайн.
— Хайде — прошепна високо тя накрая.
— Какво хайде? — попита той, макар да знаеше за какво става дума.
— Знаеш какво. За уикенда — подсети го Каролайн.
Лесли го погледна въпросително. Тя се зае с приготвянето на вечерята още щом се прибра, а той пишеше графика за последните изпити, така че си размениха само по една целувка за поздрав и няколко думи за изминалия ден — предпазливи и уклончиви от негова страна, думи, в които не се споменаваше нищо за детективи, за Хесус Ромеровци или младежи, намерени мъртви след злоупотреба с наркотици.
— Какъв уикенд? — попита Лесли.
— Изглежда, мистър Хейзън е минавал покрай тенис кортовете и е изпратил Каролайн до вкъщи — поясни Странд.
— Много мило от негова страна.
— Много — съгласи се Странд. — Оказа се, че имал къща в Истхамптън…
— С тенис корт и плувен басейн — намеси се Каролайн. — Който се отоплявал. Басейнът де. И е на брега на океана.
— За какво им е притрябвал басейн, след като целия Атлантически океан е пред тях? — попита разумно Лесли.
— О, майко! — възкликна Каролайн. — Когато е лошо времето. Освен това океанът е студен.
— Е — каза Лесли, — парите нали са негови. Все пак, какво общо имаме ние с крайбрежната къща на мистър Хейзън?
— Поканил ни е там за уикенда — обясни Странд — чрез Каролайн.
— Всичките — допълни Каролайн.
— Това май е прекалено голяма благодарност за една паница супа — забеляза Лесли. Тя погледна Странд. — Ти как мислиш?
Странд вдигна рамене.
— А ти?
— Ще ни вземе с колата си в петък следобед — намеси се Каролайн, а думите изскачаха припряно от устата й — и ще ни докара обратно в неделя вечер.
— Ами уроците ми в събота сутринта? — обади се колебливо Лесли.
— О, тия нафукани малолетни престъпници! — възкликна Каролайн. — Те ще те изберат за „Жена на годината“, ако ги освободиш една събота.
— Шшт, Каролайн — рече Лесли, — сега мисля.
— В тая къща прекалено много се мисли — вметна отначало Каролайн. — От мислене ще станем абсолютно инертни.
— Би ли замълчала малко, Каролайн — обади се ядосано Странд.
— Той е един самотен възрастен човек — упорстваше Каролайн. — Най-малкото, което можем да направим, е да го поразвеселим. Разправяше ми, че в къщата имало шестнайсет спални. Вие как бихте се чувствали да кукате самички по цели седмици в шестнайсет спални? Винаги сте твърдели, че трябва да се съобразяваме с нуждите на другите. Ако искате да знаете, мистър Хейзън е именно един от тези хора.
— Госпожице адвокат — отривисто я прекъсна Лесли, — ако спрете за миг, може би ще успеем да обсъдим предложението на мистър Хейзън.
— Няма какво да обсъждате — сопна се Каролайн.
Лесли докосна леко ръката й.
— Добре — рече Каролайн, облегна се назад с примирение и скръсти ръце, — заключвам си устата.
— Сигурна ли си, че всички са поканени? — попита Лесли. — И Джими, и Елинор ли?
— Да — отвърна Каролайн.
— Той ли ти каза така?
— Не с толкова много думи — призна Каролайн. — Но то се разбираше.
— Алън — обърна се Лесли към Странд, — видът ти е такъв, че малко морски въздух няма да ти навреди.
— Е — обади се победоносно Каролайн, — най-после тук започнаха да се чуват разумни приказки.
— Струва ми се, че мога да отложа уроците — додаде замислено Лесли. — Ще намеря някакъв начин. Трябва да поговоря с Елинор и Джими, да видя те какво ще кажат…