— Ако ме лишат от това удоволствие — възропта Каролайн — заради някакви си техни егоистични причини, никога вече няма да им проговоря.
— Не се дръж като малко дете — прекъсна я Лесли. — Казах, че ще го обсъдим.
В този миг телефонът иззвъня и Странд стана от масата.
— Аз ще вдигна. Сигурно е тъкмо самотният адвокат.
На телефона беше Хейзън.
— Надявам се, че не съм прекъснал вечерята ви.
— Не — отговори Странд. — Тъкмо привършвахме.
— Хареса ли ви Берлиоз?
— Беше великолепно. Още веднъж ви благодаря.
— Няма защо. Винаги когато поискате да отидете, само ми се обадете. Изпращат ми билети за почти всичко и доста често се оказва, че не съм свободен дадената вечер.
— Каролайн ми разправи, че сте я изпратили до вкъщи — продължи Странд, като си мислеше: „Как ли се чувства човек, когато му изпращат билети за почти всичко?“ — Много мило от ваша страна.
— Тя е прекрасно дете — рече Хейзън. — И умно, освен всичко останало. Разказа ли ви за нашия приятен малък разговор?
— Да — отвърна Странд. Не можеше да не си помисли как ли би нарекъл Хейзън разговорите, които е водил със сина си, преди да разбият бравата на вратата.
— И аз имах малък разговор с един млад човек днес следобед — вметна Странд. — Момчето, за което ви споменах. Ромеро. Но той не бе особено приятен.
— Какво ви каза?
— Че ще си помисли.
— Ще има ли някаква полза, ако аз поговоря с него?
— Съмнявам се.
— Е, вие знаете най-добре. Каролайн пита ли дали ще дойдете на Острова31 този уикенд?
— И още как. През цялата вечер само за това ни предумваше.
— Нали ще дойдете? — попита настойчиво Хейзън.
„Да кука самичък в шестнайсет спални и да плува соло в затоплен басейн.“
— Още се опитваме да решим дали ще можем — отвърна Странд.
— Разбира се, другата ви дъщеря и жена ви също са поканени.
— И от Каролайн така подразбрахме. Не знам какви са техните планове. Мога ли да ви се обадя в сряда или четвъртък?
— Когато ви е удобно — съгласи се веднага Хейзън. — Имате ли молив под ръка? Ще ви дам телефона си в кантората.
— Слушам — каза Странд и записа номера, който Хейзън му продиктува. — Впрочем Каролайн сподели, че все още изглеждате зле.
— Нищо ми няма — отвърна бързо Хейзън. — Ако не се поглеждах в огледалото и ако бебетата не писваха в количките си, като ме видят, щях да съм забравил за случилото се.
— Каролайн спомена нещо и за полицията — добави Странд, като сниши гласа си, за да не се чува в кухнята.
— Да. Страхувам се, че е просто ненужна формалност. Но един от моите съдружници е в кметската комисия по детската престъпност и той ми каза, че най-трудната част в тяхната работа е да се направи точна статистика, така че по-скоро заради него, отколкото по някаква друга причина, аз… нали не възразявате?
— Мисля, че не — рече Странд, но знаеше, че неохотата му си пролича.
— Е, надявам се, че ще можете да дойдете през уикенда — завърши Хейзън. — Ще чакам да ми се обадите.
Казаха си „дочуване“ и Странд затвори. Върна се в кухнята.
— Е? — попита загрижено Каролайн.
— Сигурно е трудно да запълниш всичките тези спални — каза Странд и седна.
— Ти не ми отговори — простена Каролайн.
— Обещах му, че ще се обадя по-късно през седмицата. А сега ме остави да си изям десерта.
5
Забрави ги, забрави умиращите хора.
В петък следобед Конрой дойде да ги вземе с дълъг мерцедес, лимузина със сгъваеми седалки. Мистър Хейзън им изпращал своите извинения, каза Конрой, неочаквано го задържали в кантората, но щял да дойде по-късно вечерта. Странд седна отпред до Конрой. Лесли, Елинор, Каролайн и Джим и се настаниха отзад. Странд малко се изненада, когато Елинор заяви, че иска да дойде. Обожавала Хамптънс особено извън сезона, заяви тя, и имала там куп приятели, които би желала да види. Още едно нещо, което не знаеше за Елинор, помисли си Странд, като окачваше слушалката, че тя познава Хамптънс и има много приятели там. Чудеше се какви ли други разкрития му готви и какви факти ще му съобщят в това отношение, когато сметнат за необходимо Лесли, Джими и Каролайн, които в момента оживено разговаряха отзад.