Прииждаха огромни вълни и се разбиваха в брега. Точно под терасата се вдигаше лека мъгла от плувния басейн, в който се отразяваха светлините на къщата.
Странд дишаше дълбоко, наслаждавайки се на тонизиращия солен въздух. Далече покрай дюните се виждаха светлините на други къщи, които също гледаха към океана, но непосредствено до тяхната нямаше никой. Ако дядото е търсил покой, той беше избрал умно местоположението на къщата. Тя отстоеше на малко повече от сто и шейсет километра от Ню Йорк, а човек имаше чувството, че от града го делят безкрайно пространство и благодатен климат, където тишината бе нарушавана само от шума на вълните и крясъците на чайките. Странд стоеше и си мислеше: „Можеш да забравиш, че съгражданите ти едва дишат в града, нечовешки натъпкани във вонящите влакчета на метрото, подложени на атаките на уличния грохот, принудени да пропиляват дните си в глупашки занимания. На брега на морето, където въздухът е пропит с мирис на сол и с ухание на трева и където поне за една вечер можеш да забравиш за войните, които се водят в момента по цялата земя, за една вечер можеш да забравиш за умиращите хора, за горящите градове, за кървавите сблъсъци между раси, племена, амбиции.“
Да, каза си Странд като се прибра вътре и изолира зад вратата рева на океана, Лесли беше права — малко морски въздух няма да ми навреди.
Когато влязоха в трапезарията, в камината гореше огън, а на масата имаше свещи. Елинор се беше преоблякла в бледосини памучни панталони и кашмирен пуловер, а Джими си беше свалил вратовръзката, което според него, както предположи Странд, означаваше, че е подходящо облечен за уикенд в провинцията. Лесли, която рядко носеше панталони, макар че имаше хубави крака, си беше сложила дълга басмена пола и блуза без ръкави. Каролайн бе изтъркала лицето си под душа и изглеждаше като нова, помисли си с обич Странд. За него седнал начело на масата, семейството му представляваше образец на скромно и привлекателно здраве и на светлината от огъня и свещите Лесли приличаше на красива, само малко по-голяма, сестра на момичетата, които седяха от двете му страни.
— Ако щеш, вярвай — прошепна му тя, като слезе за вечеря, — в нашата стая има една картина на Реноар. Голо тяло. Представяш ли си? И то в спалня.
Вечерята беше превъзходна — миди и великолепен лефер, които бяха поднесени от мистър Кетли. Той им наля френско бяло вино и всички пийнаха по малко от него, дори Каролайн, която обясни тази своя невъздържаност по следния начин:
— За пръв път вечерям пред камина. Нали е готино?
Джими вдигна чашата си за тост.
— Да пием за богатите — предложи той.
Каролайн отпи от виното си на малки глътки и се изкикоти, което се стори невъзпитано на Странд и той хвърли скришом поглед към мистър Кетли, за да види как е приел тази проява на почит към неговия работодател. Но мистър Кетли увиваше с кърпа втора бутилка вино и изглежда, не забелязваше какво се говори на масата. Въпреки това, за да не допуска никакви рискове, Странд вдигна чашата си и каза:
— За любезното гостоприемство на нашия отсъстващ домакин.
По намигането на Джими разбра, че той знае какво прави баща му. Ще трябва да поговори с него по-късно и да му напомни да внимава как се държи през уикенда.
След вечерята мистър Кетли донесе кутия с пури. Странд понечи да поклати глава в знак на отказ, но после бръкна в кутията и си взе една. Докато подрязваше края на пурата с ножичката, която мистър Кетли му даде за тази цел, Лесли го погледна недоверчиво.
— Сигурен ли си, че искаш… — не довърши тя.
— Щом Каролайн реши на нейната възраст, че точно тази вечер трябва да изпие първата си чаша вино, мисля, че баща й е достатъчно голям, за да опита първата си пура. — Той засмука прилежно, когато мистър Кетли му поднесе запалка. Димът имаше изненадващо приятен вкус.
— Мистър Кетли — обади се Джими, — мисля, че и аз бих взел една.
— Джими — скастри го Лесли.
— Харесва ми, като гледам татко — обясни Джими. — Кой знае, може да допринесе и за моя вид. — Той взе една пура от кутията и я огледа с одобрение. — Хавански.
Непременно, помисли си Странд, когато Джими запали пурата си и я стисна наперено под ъгъл между зъбите си, непременно трябва да си поговоря с него за това какво е позволено да се казва в тази къща и какво не. Зарадва се, като видя, че след първите няколко всмуквания Джими започна да размахва пурата си и да я върти между пръстите си, пушейки само колкото да не угасне. Беше изпушил по-малко от половината, когато я смачка в един пепелник, двамата с Елинор им пожелаха „лека нощ“ и тръгнаха с голямото комби за Бриджхамптън, където според Елинор имало уютно барче, в което се събирали много приятни хора и вечер собственикът свирел джаз на хубаво пиано.