Каролайн каза, че иска да гледа телевизия, и се настани пред телевизора в малката библиотека, а Странд и Лесли решиха да се поразходят по плажа. Облечени топло заради вечерния хлад и хванати за ръце, те вървяха по твърдия пясък, оставен от отлива, като от време на време усещаха по лицата си леко щипане от солта на вълните, които се пенеха до брега. Луната беше изгряла върху безоблачното небе, духаше свеж вятър и на хоризонта се виждаха светлините на някакъв плаващ на изток кораб.
Лесли стисна ръката на мъжа си.
— Направо е разкошно — прошепна тя.
Странд седеше в едно кресло пред угасващия огън във всекидневната. В къщата цареше тишина и той бе сам. Лесли беше горе и се приготвяше за лягане, тя обичаше да е сама по време на този ритуал, когато мажеше с крем лицето си и решеше косата си. Елинор и Джими още не се бяха върнали, а мистър и мисис Кетли отдавна се бяха прибрали в стаята си в задната част на къщата. Странд въздъхна доволно, като гледаше танцуващите шарки на огъня. Тогава чу шум от приближаваща се кола, която спря пред къщата.
Малко след това Хейзън и Конрой влязоха във всекидневната и Странд се изправи да поздрави домакина си.
— Добър де… — каза той и млъкна.
Нещо не беше в ред с Хейзън. Изпод тъмната мека шапка, килната на главата, очите му гледаха невиждащо право надолу, той стъпваше бавно и тромаво и много внимателно, сякаш щеше да се олюлее, ако върви по-бързо. Конрой изглеждаше измъчен до него, протегнал ръце, готов да хване господаря си, ако тръгне да пада. Когато Хейзън се приближи, без, изглежда да забелязва застаналия отпред Странд, от него лъхна силна миризма на уиски. Беше много пиян. Конрой направи леко извинителна гримаса на Странд, когато Хейзън се стовари, както си беше с шапка на главата, в едно дълбоко кресло.
— Конрой — каза Хейзън, като изговаряше думите много бавно и категорично. — Искам едно уиски. И донеси шише сода, аз сам ще си я налея. Не ща да удавиш скоча с нея, по дяволите.
— Да, сър — отвърна Конрой и отиде до бюфета, който служеше за барче.
— Чудесен секретар е Конрой — рече Хейзън, все още без да поглежда към Странд. — Чудесен шофьор. Но на не… на него не може да се разчита, когато става дума за пиене. Странд — продължи той, без да обръща глава, — вие сте щастлив човек. Не сте длъжен да се разправяте с крадци. Аз пък имам работа почти само с крадци, всяка седмица. Всяка седмица. Не любовта движи света, Странд, както казват, а алчността, голата, съ… съкрушителната, престъпна алчност. Слушайте какво ви говоря, Странд. Ако законите на страната бъдат някога наистина приведени в сила, три четвърти от нашите най-ува… уважавани граждани ще влязат в затвора. За бога, Конрой, цяла нощ ли ще трябва да чакам това проклето питие?
— Ей сега, сър. — Конрой, виночерпец освен всичко останало, бързо донесе чашата и шише сода.
Без да вдига поглед, Хейзън протегна ръка и Конрой му подаде чашата.
— Сега ми налей содата. Леко, леко. Стига! — Конрой, дозировчика, беше налял едва няколко капки сода в уискито. — Конрой не пие и не одобрява онези, които пият. — Хейзън изгледа кръвнишки секретаря си. — Така ли е, сър?
— Горе-долу, сър — отвърна Конрой и леко се поклони.
— Горе-долу — кимна сериозно Хейзън. — Конрой е един „горе-долу“ човек. Въздържател, той бие камбаната за пияниците. Аналитичен тип. Пазете се от въздържатели, Странд, те ще си отмъстят за всичко. — Той се засмя дрезгаво, после внимателно, вдървено, като автомат вдигна чашата към устата си и отпи. — Много благодаря — каза Хейзън — за това облекчение. — И отново дрезгаво се изсмя. — Странд — добави той, — аз пътувам из страната на отчаянието. Вие вярвате ли в бога?
— Да.
— Конрой — подвикна Хейзън, — върви да спиш, по дяволите.
— Мислех, че може да имате нужда от мен — рече нервно Конрой с посивяло от умора лице, но винаги на разположение. — Не съм много уморен.
— А аз съм. Ти ме уморяваш. Махай се оттук. Мога и сам да си легна. Нямам нужда от твоята помощ, като сънувам. Махай се оттук. Хайде.