— Ако след малко блаженството започне да ми омръзва, може да се облека и да сляза на корта. Но не ме чакай. Имам чувството, че ще се излежавам тук до обяд.
Странд се настани на един брезентов стол под малкия сенчест навес до корта. Денят беше горещ и той забеляза, че Хейзън е започнал вече да се поти — бялата му памучна шапка против слънце беше мокра точно под периферията. Алкохолът избива на повърхността, помисли си Странд. Това поне показва, че е човек. Хейзън и Каролайн бяха партньори и за неопитното око на Странд изглеждаха почти на нивото на двамата младежи, които очевидно играеха тенис с треньор още от деца. Хейзън играеше точно и спокойно и удряше топката толкова силно, колкото и другите. Не тичаше много, но винаги успяваше да бъде точно на мястото си и както се стори на Странд, спечели толкова топки, колкото и Каролайн, която непрекъснато подтичваше насам-натам и се хвърляше с ефектни акробатични подскоци към мрежата. Тя явно се забавляваше и според Странд се усмихваше самодоволно, когато спечелеше някой бомбен, сервис или отразяваше удар над главата си. Отначало младежите играеха доста снизходително, с по-леки удари, без да атакуват ъглите, но след като Каролайн и Хейзън спечелиха първите два гейма, те започнаха да блъскат топката с все сила и да я запращат покрай очертанията, без да проявяват отстъпчивост нито пред възрастта, нито пред пола на своите противници.
Сетът завърши седем на пет и бе спечелен от двамата младежи. През това време дойдоха още няколко играчи — двама младежи и едно набито момиче, и се запознаха със Странд, заливайки го с поток от имена, които той не можа да запомни. Не бяха като имената, които Странд четеше в списъка на учениците си в училище. Те седнаха до Странд в сянката на навеса, за да видят края на играта, като отбелязваха безпристрастно: „Хубав удар“, или въздъхваха „Ехаа“ след някоя особено трудно спечелена топка.
— От мен толкоз, дами и господа — каза Хейзън, когато удари в мрежата последната топка от сета. — Много ви благодаря. Каролайн, извини ме, че провалих отбора.
— Аз пропуснах няколко ключови удара — отвърна учтиво Каролайн.
Странд забеляза с одобрение, че тя приема загубите със същата лекота, както и победите. Самият той не бе състезателен тип и не обичаше хората, които се цупят, когато ги бият. Хейзън естествено, въпреки извинението си, беше невъзмутим както винаги. На Странд му беше ясно, че неговите печалби и загуби са в други области.
— Трябва да се извиня — обърна се Каролайн към Хейзън, като се приближи до навеса. — Не искате ли да изиграете още един сет? Аз с удоволствие ще поседя с баща си и ще му разкажа скритите си тревоги.
— Не — отговори Хейзън. — На старите ми кокали им стига толкова за днес. Сега е ред на по-младото поколение.
Той дойде под навеса, свали шапката си и започна да бърше чело с хавлиена кърпа. Беше зачервен повече от обикновено, но не дишаше тежко и ако чувстваше кокалите си стари, това не личеше в походката, с която се отдалечи от корта.
В хладилника в задната част на навеса имаше голяма кана чай с мед и Хейзън наля малко на Каролайн и на двамата младежи, с които бяха играли, докато новодошлите загряваха на корта.
— Ей — обърна се към Каролайн по-високият и по-добър играч от противниците й, който се казваше Брад или Чад. — Вие играете доста солидно, госпожице. Можем да се реваншираме на смесени двойки. Цялото лято ли ще бъдете тук?
— Не — отвърна Каролайн.
— Жалко. Бихте направили чест на сезона.
Той беше хубаво момче, както би го описал Странд, от стандартния американски тип — рус и с непринудено самоуверено държане. Може би, помисли си Странд, трябваше да се отнеса по-сериозно към тениса на младини.
— Каролайн — обади се Хейзън, като остави чашата с изстуден чай, — заповядай тук, когато пожелаеш. Може да ти хареса да участваш в някои от местните състезания.
Каролайн хвърли един бърз поглед към баща си.
— С удоволствие бих опитала — отвърна тя, — ако имам време.
Странд нищо не каза. След сцената с Хейзън предишната вечер не беше убеден, че му се нрави идеята Каролайн да бъде постоянен гост в къщата.
— Давай, Каролайн — извика високият младеж, чието име беше Брад или Чад, — хайде да се обединим и да ги смажем.
Когато те се отдалечиха към корта, за да играят срещу едно от новите момчета и набитото момиче, Хейзън рече:
— Ще ида да си взема един душ. Действа ми потискащо да гледам как играят децата.