— Споменахте ли нещо от това на Каролайн? — попита разтревожено Странд, предусещайки как пред него ще се изпречат огромни семейни усложнения.
— Не — отговори Хейзън. — Сметнах, че ще е по-разумно да поговоря първо с вас и с майка й, преди да съм събудил у нея някакви надежди.
— Благодаря ви — рече сухо Странд, неволно ядосан, че дъщеря му беше споделила с един почти непознат човек съвсем интимни неща, които обаче бе крила от родителите си. Когато у тях идваха гости, тя отвръщаше на въпросите им с по една дума и гледаше при първия удобен случай да се прибере в стаята си. — Ще трябва да си поговоря с това момиче.
— Както и да е — добави Хейзън, — мислех, че двамата с жена ви трябва да знаете поне какви са възможностите.
— Живеем в странни времена — забеляза Странд и се усмихна. — Когато едно момиче може с бягане да си осигури образованието. Май ще взема да си купя хронометър и ще започна да засичам времето на моите ученици, вместо да им досаждам с изпити.
— Ако с Каролайн решите, че искате да проучите какво е положението, ще се радвам да се обадя на моя приятел в колежа.
— Много мило от ваша страна, че предлагате да ни помогнете, но струва ми се, вие си имате достатъчно други неща, за които да мислите и без да си блъскате главата как дъщеря ми може да стане фермерка на пет хиляди километра от дома си.
— Аз подразбрах, че тя няма намерение да се отдава на земеделие. Сподели, че после иска да учи за ветеринарен лекар, а това ще бъде подходящо начало…
— Ветеринарен лекар… — Странд не успя да скрие слисването в гласа си. Спомни си своя разговор с Джудит Куинлан, в който тя беше споменала на шега, че ако се откаже от учителството, ще стане ветеринарен лекар. Да не би това да беше някакъв нов вид умопомрачение сред жените, избухнало внезапно в центъра на града? — Ветеринарен лекар — повтори той. — Ама ние никога не сме имали нито куче, нито котка вкъщи. Каза ли ви откъде й е хрумнала тази идея?
— Попитах я и тя, изглежда, се стесняваше, може би дори се смущаваше да ми отговори. Просто измърмори нещо, че имала летни причини. Така че аз не настоявах повече.
— А вие какво мислите по този въпрос? — запита Странд почти нападателно.
Хейзън сви рамене и те продължиха да вървят.
— Смятам, че в днешно време е модерно младите да се оставят сами да си избират професия. Предполагам, че това не е лошо. Имам чувството — може и да се заблуждавам, разбира се, — че сега щях да бъда по-щастлив, ако баща ми не беше определил какъв път да избера в живота. Кой знае? — Той извърна глава, присви очи и се взря с любопитство в Странд. — Да предположим, че при същите условия, когато сте били на възрастта на дъщеря си, имахте възможност да избирате — пак ли щяхте да се спрете на това?
— Ами… — отвърна неловко Странд — не. Мечтата ми беше да стана историк, а не да тъпча главите на непослушните ученици с два-три изтъркани факта от миналото. Ако имах възможност да отида в Харвард или в Оксфорд, да се поровя спокойно няколко години из архивите и библиотеките в Европа… — Той печално се засмя. — Но трябваше да си изкарвам хляба. Налагаше се да си намирам временна работа, която да ми осигурява достатъчно средства, за да избутам по някакъв начин и получа диплом от Сити Коледж. Може би ако бях по-твърд… Е, да, но не бях. Стари амбиции. — Негов ред беше да свие рамене. — От години не съм се сещал за тях.
— Да предположим — продължи Хейзън, — че по някакъв начин бяхте отишли в Харвард, бяхте прекарали тези години в Европа, бяхте успели да станете това, което искате, и бяхте видели името си почетено по рафтовете на библиотеките, щяхте ли да бъдете… ъ… ъ… — той търсеше най-точната дума — по-доволен, да речем, отколкото сте сега?
— Може би да — отвърна Странд. — А може би не. Никога няма да узнаем.
— Искате ли да се обадя на моя познат в Тръскот? — Странд признаваше, че Хейзън умее да притиска свидетелите до стената, където отговорът трябва да бъде „да“ или „не“.
Той замълча за миг и си представи как ще изглежда домът им, докато Каролайн е по цели месеци на училище и после, когато ги напусне завинаги. Тогава двамата с Лесли ще се сблъскат със същия проблем, който имаше Хейзън — празните стаи у дома.