Странд не се качи в спалнята, където предполагаше, че жена му още се наслаждава на удоволствието да не прави нищо една съботна сутрин. Още не беше готов да разговаря с Лесли. Вместо това отиде при басейна, където завари Елинор и Джими да се пекат на слънце.
Елинор бе по бикини и лежеше, изтегнала се по корем, на една рогозка, а Джими бе приклекнал до нея и мажеше гърба й с лосион. Тя беше разкопчала презрамките на сутиена си, за да не й останат бели резки, като почернее, и стойката й, с почти оголените гърди, бе за Странд поне определено еротична. Тялото й с тънкия кръст, налетите бедра и атлазената кожа му напомняше смущаващо за тялото на майка й и след като я погледна веднъж, когато приседна на ръба на един плажен стол, Странд продължи да наблюдава морето. Елинор и Джими играеха на думи, единият казваше буква, а другият прибавяше друга, с цел да принуди противника си да изрече буквата, която ще завърши думата и така да загуби една точка.
— „Р“ — каза Елинор. — Здравей, татко. Как е мис Уимбълдън, 1984?
— Кара момчетата да тичат — отвърна Странд, като му се искаше тя да закопчее сутиена си.
— „А“ — добави Джими.
— Явно е, Джими — рече Елинор. После се обърна към Странд: — Всички трябва да изкажем специална благодарност на страшилището на Сентръл Парк за цялото това великолепие, което ни поднесе. „П“, Джими. Още не съм виждала нашия любезен домакин. С какво смята да ни забавлява?
— С обяд — отвърна Странд.
— Жалко, ще ме извиниш ли? Поканена съм на обяд. Един мъж, когото снощи срещнах случайно в бара, ще дойде да ме вземе за обяд с няколко хора на перото. Той пише стихове. За малките списания. Не гледай толкова ужасено, татко. — Тя се засмя. — Стиховете му са доста слаби, но той има постоянна работа. „П“, Джими.
— Срещна случайно — подметна Джими. — Та снощи той те чакаше със затаен дъх. „А“
— Много си хитър, Джими. — Странд не знаете дали тя имаше предвид, че Джими е хитър, задето каза „А“ или дето беше разбрал, че срещата предната вечер е била предварително уговорена. Тя въздъхна. — Умно момче си. Предавам се. Коя е думата?
— Рапан — отговори победоносно Джими.
— Ти спечели. Много си досаден, когато играем на думи. Винаги ме бие — обърна се тя към баща си. — А уж аз съм била умницата в семейството.
— Готова си — обяви Джими и затвори капачката на шишенцето с лосион. — Искаш ли още да играем?
— Не сега — отвърна Елинор. — Слънцето ме замайва. Ще се пека, докато моят кавалер дойде да ме извика.
— Аз ще взема да поплувам малко в басейна — каза Джими и се изправи.
Беше висок и слаб като баща си, ребрата му се брояха, а големият му свиреп нос стърчеше изпод същите дебели тъмни вежди. С неудоволствие Странд направи сравнение между сина си и младежите, които току-що бе гледал на тенис корта. Там, където те бяха стройни и мускулести, Джими беше направо кльощав и имаше такъв вид, сякаш нямаше да може да издържи и един сет на корта. Джими твърдеше, че всички видове спорт само те карат да се потиш и ти скъсяват живота. Когато Каролайн го дразнеше за неговия заседнал живот, той цитираше шегата на Киплинг за мъжете спортисти във Великобритания. „Глупци във фланелки пред вратата, объркани простаци зад чертата.“ Поне няма опасност, помисли си Странд, Хейзън да се опита да изпрати Джими да учи със спортна стипендия.
Джими цамбурна със страхотен плясък в басейна и заплува щастливо в стил, който Странд трудно би могъл да определи.
— Кой е кавалерът, както го наричаш, дето ще дойде да те води на обяд? — попита Странд.
— Не го познаваш — отвърна Елинор.
— Същият, за когото ми спомена ли? Онзи от гръцкия остров?
Елинор се поколеба за момент.
— Същият. Той реши, че ще бъде добре да се срещнем на неутрална територия. Не е задължително да го виждаш, ако не искаш.
— Разбира се, че искам — каза Странд.
— Добре изглежда, ако за това се безпокоиш — добави Елинор.
— Не се безпокоя за това.
— Милият ми татко.
— Мислиш ли, че ще бъде учтиво да изчезнеш така, без да се обадиш на мистър Хейзън? Все пак ти дори не си го видяла още тук, а си прекарала нощта в дома му.
— Аз не съм виновна, че той не дойде за вечеря снощи. — Изглеждаше, като че се оправдава. — Всъщност, нали си плаща дълга към Каролайн, теб и мама, убедена съм, че това му стига.