Странд се чудеше дали да не се качи да си обуе бански гащета и да поплува в басейна. В момента нямаше кой да забележи колко са жалки краката му, нито до каква степен кльощавата му фигура прилича на тази на Джими. Точно когато се канеше да стане, от къщата излезе мистър Кетли.
— Мистър Странд, един джентълмен търси мис Елинор.
— Кажете му да дойде тук, моля.
Когато младежът дойде на терасата, Странд стана да го поздрави.
— Аз съм бащата на Елинор — рече той и те се ръкуваха. — Тя ей сега ще дойде. Облича се.
Младежът кимна.
— Казвам се Джузепе Джанели — представи се той. — Звучи смущаващо мелодично. — После се засмя. — Приятелите ми викат Джо. — Странд предположи, че той е на двайсет и осем — двайсет и девет години. Имаше приятен плътен глас и беше поразително красив, с големи зелени очи, в които като че ли проблясваха златни точици, с мургаво лице и гъста къдрава черна коса. Беше висок почти колкото Странд, носеше бели панталони, сандали и синя плетена блуза, която откриваше мускулестите му загорели ръце и беше силно опъната на широките му рамене и свободна около кръста. Странд се радваше, че не го бе сварил по бански гащета.
— Бива си го местенцето тук — каза Джанели и се огледа. — Някой е имал предвидливи предци.
— Като го видя снощи, синът ми възкликна: „Каква грандиозна архитектура!“
Джанели се засмя? Смехът му бе тих и приятен и отиваше на бавния му слят говор.
— Ах, този Джими — рече той. — Снощи добре си прекара.
— Защо, какво е направил — попита Странд, — да не се е напил?
— А, не, нищо подобно — Джанели се усмихна. Лицето му, мъжествено почти като на някоя скулптура, със смели линии на веждите, носа и челюстта, внезапно и учудващо омекна. — Ако се беше напил, аз естествено нямаше да кажа на баща му. Не, изпи само една-две бири. Изнесе цял концерт.
— С какво? — Странд беше успял да склони Джими да не взема електрическата си китара през уикенда, като го убеждаваше, че гостоприемството дори на един милионер си има своите граници.
— Някакво момиче беше там с китарата си — отвърна Джанели. — Тя изсвири една-две песни. От тези тъжните, нали ги знаете, защо живея, защо светът е толкова несправедлив към мен, популярни глупости. Когато тя свърши, Елинор я попита дали ще си даде за малко китарата на Джими и Джими подкара заедно с пианиста. Знаете ли, той наистина може да свири, мистър Странд.
— До този момент още не съм се образовал достатъчно в новата музика, за да мога да го оценя напълно.
— Трябваше да го чуете снощи — продължи Джанели. — Сигурно свири повече от час. Елинор не ви ли каза?
— Тази сутрин трябваше да говорим за други неща — обясни Странд и си помисли, че сигурно изглежда много старомоден в очите на младежа. — Джими постоянно разправя, че търси нов звук, и аз съм решил, че когато го открие, сигурно ще ми съобщи.
— Не знам какво откри снощи — рече Джанели, — но във всеки случай откри нещо.
— За в бъдеще — каза Странд — може би ще трябва да придружавам децата си, когато излизат вечер.
— Можеше да бъде и по-лошо — вметна любезно Джанели. — Имате ли нещо против да седна?
— Извинявайте. Заповядайте, седнете.
И двамата седнаха.
— Елинор каза, че ей сега ще дойде — подхвърли Странд. — Нали знаете какво означава това, когато една жена се облича за излизане.
— Елинор обикновено е доста точна — отвърна Джанели. — Плюс-минус пет минути. Не мога да се оплача в това отношение.
Той говори за нея, като че ли е негова, помисли си Странд с негодувание. Внимаваше да не се издаде. Щом беше точна с Джузепе Джанели, значи се държеше необичайно. Вкъщи беше прословута с бавенето си. По-нататък ви очакват изненади, млади момко, рече си злорадо Странд. Ако изобщо има по-нататък.
— Елинор говорила ли ви е нещо за мен? — попита Джанели, като обърна дълбоките си зелени очи към Странд и го погледна честно и открито, по мъжки. Това момче не е вчерашно, помисли си Странд. — Имам предвид нещо по-така.
— Спомена, че пишете стихове — отвърна Странд. — После ми каза да не гледам толкова ужасено, защото стиховете били слаби и си имате постоянна работа.
Джанели се засмя. На Странд му беше трудно да не се почувства стоплен от тихия приятен звук.
— Бива си я, нали?