— Разбира се — отвърна Странд и стана. Той последва Хейзън в къщата.
— Съжалявам, че ви безпокоя — каза тихо Хейзън в празната всекидневна, — но трябва да тръгна за града. Заради онзи телефонен разговор по време на закуската тази сутрин. Искам да се измъкна незабелязано. Не ми се ще да развалям обяда с безброй сбогувания и обяснения. Нали ме разбирате?
— Естествено.
— Извинете ме пред жена си. Макар че бяхме толкова за кратко заедно през този уикенд — продължи Хейзън, — беше ми много приятно, че дойдохте. Всички, без изключение — подчерта той. — Следващия път ще прережа телефонните кабели.
— Наистина беше знаменито — рече Странд. Ако Джими присъстваше и знаеше какво се бе случило предната вечер, и беше чул разговорите сутринта, щеше да каже: „И аз така мисля, братко.“
— Нали ще ми се обадите през седмицата? — попита Хейзън, докато се ръкуваха.
Конрой чакаше в коридора, търпелив колесничар, облечен в тъмен официален костюм, и двамата с Хейзън бързо се упътиха навън към очакващия ги мерцедес.
6
Името ти почетено по рафтовете на библиотеките… Той знаеше ли своето собствено име? Ето онзи човек, който си служеше с неговото име, водеше друг живот. Активен, а не лежеше в чуждо легло с шума на прибоя или на кръвта, пулсираща в ушите му…
— Как прекара уикенда? — попита Джудит Куинлан.
— Консумирах — отвърна Странд. — В най-добрия смисъл на думата.
Джудит се засмя.
— Мога да се досетя какво значи това.
Беше студен следобед, преваляваше дъжд и след часовете те бяха седнали до набраздения прозорец на кафенето, доволни, че могат да се подслонят от лошото време поне за четвърт час след свършената през деня работа. Странд беше разказал на Джудит някои неща за Хейзън и като опита да не се хвали, бе описал приключението на Каролайн в парка. Той пиеше с благодарност кафето си. Не бързаше да се прибира вкъщи. В неделя, след като Конрой ги бе оставил пред блока им, беше прекарал една мъчителна нощ с Лесли. Движението по пътя откъм Лонг Айланд бе много натоварено и пътуването продължи доста дълго. Лицето му гореше от слънцето, събрано през двата дни, и той знаеше, че Лесли бе забелязала замисления му вид и ще започне да го разпитва веднага щом се приберат вкъщи. Странд нямаше навик да крие нищо от нея, а и не знаеше как, и съзнаваше, че или ще се държи глупаво, или ще се нацупи, когато тя го подхване.
В събота вечерта, когато опита да се любят, той се провали. Това му се случваше за първи път, откакто бяха женени. Лесли се престори, че нищо не се е случило, и кротко заспа до него, но той се въртя неспокойно цяла нощ и когато накрая се успокои, засънува неясни зловещи сънища. После в неделя тя се извини с главоболие и прекара деня в стаята си. Той не искаше да й каже за Каролайн, преди да е решил какво отношение да вземе по предложението на Хейзън, така че единственият му изход бе да мълчи. Тъй като обикновено не таеше нищо от Лесли, той усети нарастващото й безпокойство и забеляза изпитателните погледи, които постоянно му хвърляше в колата, макар че не обели нито дума пред Джими и Каролайн, които седяха до нея.
Елинор се прибра в града с колата на Джанели. Лесли се държа малко рязко и с нея, защото въпреки обещанието, което беше дала на Странд, че ще си дойде за вечерята в събота, в последната минута се обади и каза, че компанията (който и да влизаше в това число) решила да отидат да вечерят в Монток. Тя не се бе върнала, когато си легнаха, и не се знаеше по кое време най-сетне се е прибрала. После в неделя сутринта си събра багажа и изчезна с Джанели, като им обясни, че на частния плаж на някакъв филмов режисьор щяло да има целодневно гости, така че нямало никакъв смисъл да бие път обратно само за да се прибере с тях.
Джими също си беше намерил някакво момиче в бара в Бриджхамптън и не дойде на обяд и на вечеря, а отиде на гости на новата си позната и се върна у Хейзън точно навреме, за да се качи в колата заедно с тях.
Само Каролайн, която изигра десет сета на тенис през двата дни и сега спеше изтощена, подпряла глава върху рамото на майка си, като че ли бе изпитала най-пълно удоволствие от уикенда, защото малко преди да заспи, промълви:
— Това не е живот, а празник!
Странд се чудеше дали щеше да бъде толкова доволна, ако беше чула какво му каза сестра й край басейна. Той съзнаваше, че все пак ще трябва да разправи на Лесли всичко, което го тревожи, но първо трябваше сам да си изясни нещата. Без да пита Лесли дали й се слуша радио, той го включи, за да не могат да разговарят, макар да знаеше, че Лесли няма да пропусне да го попита какво се бе случило.