— Е — каза тя, — искаш ли?
Странд стана и видя, че уискито не се е разляло.
— Беше много приятно — отговори той. — Изненадващо и много приятно.
Тя се засмя тихо и весело.
— Не исках да го описваш. Исках да действаш.
Той поклати тъжно глава.
— С удоволствие. Но не мога. Поне сега не.
Лицето й стана сериозно.
— Обидих ли те?
— Боже мой, не. Поласкан съм. Очарован съм. Но не мога.
— Ще си помислиш ли? — Очите й бяха наведени надолу и него го заболя, че й причинява мъка.
— Разбира се, че ще си помисля.
— Дойде тук, за да избягаш от проблемите си — промълви тя и тихо и тъжно се засмя, — а аз взех, че ти създадох нов. Постъпих нетактично. Не ме бива в тези работи. — Тя вдигна глава и го погледна право в очите. — Както и да е, сега поне знаеш. И двамата знаем.
— Да — потвърди той.
Приближи се до него и закопча ризата му. Той я целуна по главата.
— А сега — добави тя — дай да си допием питиетата.
Странд вървеше към къщи във влажния здрач и изпитваше смесени чувства. Беше едновременно и въодушевен, и недоволен от себе си, но във всеки случай този следобед не се чувстваше като губещ човек. Никога досега не му се беше случвало подобно нещо, особено след женитбата. Той смяташе, че не е привлекателен за жените, освен за своята собствена. А нейната привързаност към него беше възникнала, в това бе сигурен, защото тя ценеше по-скоро неговите интелектуални и нравствени качества, отколкото физическите.
Хейзън го бе попитал дали вярва в десетте божи заповеди и той му бе отговорил положително. Но да вярваш в тях и да ги спазваш, не е едно и също нещо. Въпреки че не беше прелюбодействал, от време на време бе пожелавал жената на ближния си, което беше естествено и неизбежно, макар и в разрез със завета от Синайската планина. Пратеникът на израелския бог в пустинята, който е съобщил закона на странстващото племе, не е могъл и да предположи какво ще стане след хилядолетия по улиците и шосетата на Ню Йорк.
После си спомни тона на Джудит, когато каза: „А сега ще направя нещо, което отдавна искам да сторя.“ Отдавна, помисли си той. На петдесет години съм, рече си, нямам чак толкова много време, за да мисля за каквото и да било. На ъгъла на тяхната улица едва не се върна обратно. Но после видя Алегзандър, който се беше облегнал отпред на блока, и разбра, че и той го е видял. С бърза стъпка се приближи и каза:
— Добър вечер, Алегзандър. Отвратително време, нали?
— Да, отвратително — отвърна Алегзандър и се сгуши във военната си куртка, дъвчейки пурата си.
Когато отвори вратата на апартамента, чу свиренето на Лесли. Спря и се заслуша за миг. Беше соната на Шуберт, в минорна тоналност, тиха и натрапчива, подходяща за мрачния следобед. Той свали шлифера и шапката си и ги закачи внимателно в преддверието. После влезе във всекидневната.
— Добър вечер — поздрави Странд.
Лесли рязко спря да свири, изправи се и се обърна с лице към него.
— Добър вечер — отвърна хладно тя.
Не дойде да го целуне. Никакво подобрение от снощи, рече си той, нито от тази сутрин. И все пак целувката за поздрав беше стар ритуал, който съществуваше, откакто бяха женени. Той се приближи до пейката пред пианото, където стоеше тя, наведе се и я целуна по бузата.
— Забави се — обади се Лесли. Подуши с нос. — Пил си.
— Отбих се в едно барче. — Не беше съвсем вярно, но бе лесно за казване — срамно лесно. — Измокрих се и ми стана студено. Едно уиски. — Той сви рамене. — Каролайн вкъщи ли е?
— Не. Отиде в библиотеката.
— Обаждал ли се е някой? — Думите бяха същите както обикновено, след като бе отсъствал през деня, но тонът му беше съвсем различен.
— Не.
— Не искам да ти прекъсвам свиренето. Ще ида в…
— Нищо не ми прекъсваш. Достатъчно свирих.
Телефонът започна да звъни.
— Аз ще вдигна — каза Странд, благодарен, че има предлог да се измъкне от стаята.
Беше Хейзън.
— Извинявайте, че ви зарязах така вчера — започна Хейзън. — Но в Ню Йорк жиците направо се скъсаха да звънят. Надявам се, че всичко е минало добре.
— Не би могло да бъде по-добре — отвърна Странд престорено сърдечно.
— Трябва да ви кажа нещо — рече Хейзън. — Днес следобед ми се обадиха от полицията. Те смятат, че са хванали един от моите нападатели. Във всеки случай момчето е участвало в нещо подобно, което опитаха с мен. Искат двамата с Каролайн да отидем в двайсети участък. Близо е до вас…