— Поне трябва да направим така, че да накараме Джими да не отваря вратата, преди да почука. Особено в почивните дни.
— Той е твой син — отвърна Лесли. — Накарай го де — и му махна да върви.
Е, мислеше си той, като седна на масата и взе отново вестника, едно поне е сигурно — има да си говорим за какво ли не.
Той четеше, когато Джими се дотътри, бос, по джинси и с ватирана фланелка. Гъстата му черна и къдрава коса — генетически атавизъм в русото им семейство — беше високо подстригана на тила. Носът обаче бе несъмнено на баща му.
— Здрасти, тате — рече Джими и се тръшна на един стол, — как се отнасят с теб?
— Още се държа — отговори Странд. Джими единствен от децата му го наричаше „тате“. — Нещо, което не мога да кажа за теб. Скоро поглеждал ли си се в огледалото?
— Не съм чак толкова суетен, тате — отвърна небрежно Джими.
— Изглеждаш много измършавял. Хората ще си помислят, че изобщо не те храним. Днес ял ли си нещо?
— Само преди няколко часа станах. Затова пък ще уважа вечерята на мама.
— По кое време се прибра тази сутрин?
Джими вдигна рамене.
— Какво значение има? Четири, пет. Кой ти гледа?
— Някой път, Джими — рече Странд с иронична нотка, — трябва да кажеш на стария какво толкова правиш до пет часа сутринта.
— Търся нов звук, тате — отвърна Джими. — Или свиря, или слушам музика.
— Доколкото знам, в „Карнеги Хол“ музиката спира много преди пет сутринта.
Джими се засмя и се почеса под фланелката.
— „Карнеги Хол“ вече не е там, където беше тая година. Не си ли чул?
— Имаш морави кръгове под очите, които стигат почти до раменете ти.
— Момичетата много ги харесват — отвърна самодоволно Джими. — Едно от тях ми каза, че така съм изглеждал като обладан от зъл гений. Не искаш ли да приличам на обладан от зъл гений?
— Не особено.
Джими извади смачкан пакет цигари от джоба на джинсите си и запали. Странд наблюдаваше с неодобрение как Джими всмуква и издухва дима през ноздрите си. От цялото семейство само той пушеше.
— Джими — попита Странд, — случвало ли ти се е да прочетеш какво пишат учените за връзката между пушенето и рака?
— А на теб случвало ли ти се е да прочетеш какво пишат учените за радиоактивното замърсяване?
Странд въздъхна за трети път, откакто се бе прибрал вкъщи.
— Окей — каза той с примирение. — Не си малък, можеш да решаваш сам.
Джими беше на осемнайсет години и изкарваше достатъчно пари от разни халтури, за които не даваше никакви обяснения, така че никога не му се налагаше да иска от Странд. Беше завършил гимназия преди една година, и то не съвсем зле, и се бе присмял на предложението на Странд да продължи в колеж.
— Кажи ми, Джими — рече Странд, — любопитно ми е какъв е този нов звук, за който непрекъснато говориш?
— Ако знаех, тате, нямаше да го търся — отвърна небрежно Джими.
— Ще ми кажеш ли, като го откриеш?
— Сарказмът тук нещо много взе да загрубява — подхвърли Джими, но без злоба. — Окей, ще ти кажа, ако изобщо някога го открия.
Странд стана.
— Ще си взема един душ и ще се преоблека за вечеря. А ти?
— О, днес е петък — рече Джими и се изправи. — Благодаря, че ми напомни. Не се безпокой, тате — Той прегърна нежно баща си през раменете. — Ще се докарам. — Той взе да души. — Виждам, че мама още е в италианския си период. Бих се навъртал тук дори само заради яденето.
— Мога ли да ти предложа да се обръснеш през това време?
— Предложението е записано. — Той стисна леко рамото на Странд. — Имам чудесна идея — защо не дойдеш с мен някоя вечер? Ще те представя като един от пионерите на нюорлеанското буги-вуги. Момичетата веднага ще хлътнат по теб.
Странд се засмя, стоплен от докосването на сина си.
— Никога вече няма да те пуснат дори да припариш там.
— Виж какво — каза сериозно Джими, — искам да ти задам един въпрос. Ти поглеждаш ли се изобщо в огледалото?
— Понякога.
— Не ти ли идва наум от време на време, че и ти самият не изглеждаш много добре? — Лицето му беше станало съвсем сериозно. — Имаш страшно уморен вид, тате.
— Чувствам се добре — отвърна кратко Странд.
— Спестил съм някоя и друга пара — продължи Джими. — Какво ще кажеш да ви изпратя с мама за една-две седмици някъде на море, като свърши училището?