— Мм. — Странд замислено задърпа ухото си. — Зависи. Сама ли ще ходиш?
Тапата изскочи с гръм и Елинор остави бутилката на масата. Тя се обърна и погледна изпитателно баща си.
— Не — отвърна рязко.
— Несъмнено с някой младеж.
— Несъмнено — усмихна се тя.
— Той какво иска да направите?
— Не е съвсем сигурен. Предлага да идем на някой гръцки остров, да си лежим на плажа и да плуваме.
— Не звучи никак лошо — забеляза Странд.
— Обещава, че на острова няма да има никакви компютри, нито дори пишеща машина. Казва, че ще се върна на работа с още по-голям ентусиазъм. — Елинор оправи букетчето с цветя, което беше донесла, и го сложи в една ваза в средата на масата. — Той е ходил там преди… — тя се усмихна — с друга.
— Така ли ти каза? — попита Странд, опитвайки се да потисне неодобрението в гласа си.
— Той всичко ми казва — отвърна тя. — Такъв си е.
— Различни времена. — Странд се помъчи да го подхвърли по-небрежно. — Различни във всяко отношение. По мое време… — той млъкна и се засмя — по мое време… не, нищо. А ти всичко ли му казваш?
— От всичко по малко — засмя се Елинор.
— Защо не го доведеш някоя вечер?
— Не си падал много по семействата. И без това не съм сигурна какво ще излезе с него. Поне засега. Ще видим дали ще издържи триседмичния тест. Тогава може и да го покажа на другите елементи.
— Добре — рече Странд, — изпрати ми една картичка. Аз също не бих имал нищо против някой гръцки остров. И то не само за три седмици. Може би като се пенсионирам…
Елинор се приближи до него, прегърна го и се взря със сериозен вид в лицето му. Беше по-ниска и по-слаба от сестра си, и бе наследила хубавия прав нос и дълбоките сини очи на майка си.
— Изглежда ужасно несправедливо, нали? — промълви тя. — Че аз мога да замина за три седмици само след две години работа, а ти…
Странд я потупа леко по гърба.
— Не страдаме от това. Предпочитаме да си имаме семейство. А ти нямаш семейство… все още.
— Алилуя — добави Елинор.
Лесли влезе откъм кухнята, като сваляше престилката си.
— Току-що приготвих вечерята — обяви тя. — Мисис Къртис се кани да сервира. — Мисис Къртис бе жената на Алегзандър, която идваше да им помага три пъти седмично. — Всички ли сме тук?
— Каролайн още я няма — отвърна Елинор и пусна баща си.
— Странно — каза Лесли. — Вече е съвсем тъмно. Едва ли още играе тенис. Пък и нали знае в колко вечеряме.
— Сигурно се е отбила да изпие една газирана вода например — обади се Странд. — Тъкмо имаме време за аперитива. Лесли, Елинор?
Той пристъпи към бюфета и отвори шкафа, където имаше бутилка уиски и бутилка шери.
— За мен нищо, благодаря — каза Елинор.
Странд не я беше виждал да пие друго, освен по малко вино и се запита дали е същата въздържателка, когато вечеря с младежа, който всичко споделя с нея, или пази поведение заради родителите си. „От всичко по малко“ — както сама току-що беше казала.
— Аз ще пия чаша шери — рече Лесли.
Докато наливаше шери за жена си и уиски с вода за себе си, влезе Джими, къпан и ухаещ на сапун.
— Здравей, Елинор — поздрави той. — Как е красавицата на семейството?
— Съсипва се от работа — отвърна Елинор. — Боже мой, много лъскав изглеждаш тази вечер!
— В твоя чест — каза Джими. — Когато удостояваш с присъствието си семейната трапеза, най-малкото, което мога да направя, е да се обръсна.
— Знаеш ли, че наистина изглеждаш хубав, като се постегнеш — забеляза Елинор. — Приличаш малко на корсикански бандит, приготвил се за литургия.
Джими се ухили.
— Имам си своите почитатели. Е, в умерени количества.
— Джими — обади се Странд, — ние с майка ти си сипахме да пийнем. Ти искаш ли нещичко?
Джими поклати глава.
— Трябва да бъда във форма за Олимпиадата.
— За Олимпиадата ли? — попита невярваща Елинор. — Каква Олимпиада?
— През 1996 година — отвърна Джими и отново се ухили. — Очаквам да получа златен медал за най-готин.
— Залагам на теб, братко — каза Елинор.
Двамата с Джими си съперничеха и Елинор не криеше неодобрението си от начина му на живот и от приятелите, които си избираше. Джими пък, макар да ценеше интелигентността на сестра си, на свой ред се отнасяше с презрение към това, че тя „пропилява“ живота си, като „се въргаля“ в тъпото компютъризирано буржоазно легло. При редките избухвания на Джими се чувстваше някакъв неоформен и не целенасочен ляв уклон, който безпокоеше Странд с неговите последователни и прагматични възгледи за тяхното общество, но той не се опитваше да спори с момчето. Неизбежните болки на младостта, казваше си, когато Джими открито се оплакваше. Знаеше, че Джими и Елинор искрено се обичат, но понякога репликите им ставаха неприятно язвителни.