— Не беше риба! — каза един елф. — Навярно е вражески съгледвач. Угасете светлините! На него те ще му помогнат повече, отколкото на нас. Нищо чудно онова странно малко същество, за което казват, че им било слуга, да се е промъкнало дотук.
— Хайде де, слуга! — изсумтя Билбо и най-неочаквано кихна силно; елфите в миг се събраха около мястото, откъдето се чу звукът.
— Запалете светлината! — рече Билбо. — Аз съм тук, ако търсите мен!
Той си свали пръстена и изскокна иззад една скала.
Колкото и да бяха изненадани, елфите бързо го хванаха.
— Кой си ти? Ти ли си тъй нареченият хобит? Какво дириш тук? Как успя да минеш покрай нашите часови? — питаха елфите един през друг.
— Щом толкова искате да знаете, аз съм господин Билбо Бегинс — отвърна Билбо. — Съдружник съм на Торин. Познавам много добре вашия крал, макар той да не ме познава. Но Бард ще си спомни за мен, а аз всъщност искам да се видя именно с него.
— Така ли? — рекоха елфите. — И по каква работа?
— По моя лична, добри ми елфи. Но ако искате по-скоро да се махнете от това студено и тъжно място и да се върнете обратно във вашите гори — добави Билбо, — заведете ме бързо при огъня да се изсуша, а след това ме оставете да поговоря с водачите ви. Разполагам с малко време.
И тъй, два часа след като се измъкна от Портата, Билбо вече се намираше край големия огън пред една голяма шатра, а отпреде му седяха Горския крал и Бард и се взираха любопитно в него. Хобит, облечен в ризница на елф и загърнат отгоре със старо одеяло, беше нещо ново за тях.
— Нали разбирате — говореше Билбо с най-делови тон, — така повече не може да продължава. На мен безкрайно ми омръзна цялата тази работа. Иска ми се да съм си у дома на запад, където всички са по-благоразумни. Не мога обаче да си тръгна, тъй като съм заинтересован материално — имам да получавам една четиринайсета част, точно определена според едно писмо, което за щастие съм запазил.
И Билбо измъкна от джоба на старата си дреха (която все още носеше върху ризницата), смачкано и изпоцапано, писмото на Торин, което бе намерил през месец май под часовника върху полицата на камината!
— Имам дял от общата печалба, нали разбрахте — продължи той. — Добре съм осведомен по тия неща. Лично аз съм готов, преди да предявя своите права, да разгледам внимателно всичките ви искания и да отделя онези от тях, които наистина са основателни. Вие обаче не познавате Торин Дъбощит така, както аз го познавам. Уверявам ви, че той е готов да седи върху камарата злато и да гладува дотогава, докато вие чакате тук.
— Щом иска, нека седи! — рече Бард. — Такива глупаци като него заслужават да гладуват.
Точно така — съгласи се Билбо. — Разбирам какво имате предвид. В същото време обаче зимата бързо наближава. Скоро тук всичко ще се покрие със сняг и продоволствието ще стане оскъдно — дори и за елфите, струва ми се. Освен това ще възникнат и други неприятности. Чували ли сте за Даин и джуджетата от Железните планини?
— Чували сме, и то още откога. Но какво общо има той с нас? — попита Горския крал.
— Така си и мислех. Виждам, че някои неща не са ви известни. В такъв случай ще ви ги кажа — Даин се намира на по-малко от два дена път оттук и наближава насам заедно с повече от петстотин яки и смели джуджета; голяма част от тях са участвали в страшните войни между джуджетата и гоблините, за които несъмнено сте чували. Страхувам се, че като пристигнат тук, ще ни създадат сериозни неприятности.
— Защо ни казваш това? Предаваш приятелите си или заплашваш нас? — попита мрачно Бард.
— Драги ми Бард! — рече с пискливото си гласче Билбо. — Не бъди така припрян! Не съм срещал досега такива мнителни хора! Аз просто се опитвам да спася от беди всички ни. Затова ще ви направя едно предложение.
— Нека го чуем! — отвърнаха събеседниците му.
— По-добре вижте! — рече Билбо. — Ето го!
Той извади елмаза Аркен и хвърли настрани обвивката му.
Горския крал, чиито очи бяха привикнали да гледат разни красиви и скъпи неща, просто онемя от учудване. Дори Бард се смълча и впери възхитен поглед в камъка. Сякаш някакво прозрачно кълбо беше напълнено с лунна светлина и висеше пред тях в мрежа, изтъкана от лъчите на заскрежени звезди.
— Това е елмазът на Траин — рече Билбо. — Сърцето на Планината, а също и сърцето на Торин. Той го оценява по-високо дори от златна река. Аз ще ви го дам. Така по-лесно ще постигнете споразумение.