Внезапно, без никакво предизвестие, джуджетата мълком се хвърлиха в атака. Звъннаха лъкове, засвистяха стрели и всеки миг битката щеше да се разрази.
И изведнъж силно притъмня. Черен облак препусна по небето. Гръмотевиците, понесени от буйния вятър, забоботиха и загромолиха, светкавици озариха върха на Планината и ето че сред страшния тътен вихрено се зададе нов черен облак; той обаче не идваше оттам, откъдето духаше вятърът, а от север. Това беше огромен облак от летящи твари, струпани тъй плътно една до друга, че лъч светлина не проникваше между крилете им.
— Спрете! — извика Гандалф, който неочаквано застана с вдигнати ръце между настъпващите джуджета и готовите за отбрана редици от хора и елфи. — Спрете! — повтори той с гръмлив глас и краят на жезъла му проблесна като светкавица. — Голяма опасност застрашава всички! Уви, тя дойде по-бързо, отколкото очаквах. Това са гоблините! О, Даин, от север приближава Болг, чийто баща ти уби в Мория! Ето виж! Море от прилепи се носи над армията му, като море от прелетни скакалци. Начело са гоблините, следвани от цели пълчища вълци.
Всички безкрайно се учудиха; обхвана ги безпокойство. Докато Гандалф говореше, стана още по-тъмно. Джуджетата спряха и се загледаха към небето. Елфите се развикаха уплашено.
— Хайде, хайде, запазете спокойствие провикна се Гандалф. — Все още има време да обмислим нещата. Нека Даин, синът на Наин, дойде бързо при нас!
Тъй започна една битка, която никой не беше очаквал; тя бе наречена Битката на петте армии и беше наистина страховита. От едната страна се сражаваха Гоблините и Вълците, а от другата — Елфите, Хората и Джуджетата. Ето всъщност как стана всичко:
След смъртта на Великия гоблин на Мъгливите планини ненавистта на неговите близки и подчинени към джуджетата се разпали наново със страшна сила — те просто побесняха от яд. Вестоносци засноваха между градовете, поселищата и укрепените обиталища на гоблините, защото те бяха решили да завладеят напълно Севера. По тайни пътища се сдобиваха със сведения, а в планинските им подземия усилено се ковяха оръжия и се правеха приготовления за поход. Най-сетне от всички посоки — от хълмове и долини — към столицата, която се намираше в планината Гундабад, заприиждаха въоръжени до зъби гоблини. Те се движеха по подземните проходи или използваха прикритието на мрака, докато накрая се събра огромна армия, готова при първата голяма буря да връхлети ненадейно върху Юга. Нощ след нощ те препускаха като хали през планините и пристигнаха от север почти веднага след Даин. Дори и гарваните не знаеха за тяхното приближаване, докато те не се появиха в неравната местност, която отделяше Самотната планина от останалите възвишения. Не се знае доколко и Гандалф беше осведомен за това, но очевидно дори той не бе очаквал толкова скорошно нападение.
След като обсъди положението с Горския крал, с Бард и Даин — водачът на джуджетата, който бе побързал да се присъедини към тях (гоблините бяха всеобщ враг и при тяхната поява всички разпри се забравиха), Гандалф състави план за действие. Единствената надежда за успех бе те да се укрепят по двата високи склона откъм изток и юг, а след това да подмамят гоблините в долината между разклоненията на Планината. Този план обаче криеше една опасност; ако гоблините се окажеха толкова многобройни, че успееха да обкръжат цялата планина, тогава щяха да притиснат защитниците от всички страни. Въпреки това нямаше време да се съставя друг план или пък да се търси помощ отнякъде.
Скоро гръмотевичната буря отмина с грохот към югоизток. Облакът от прилепи продължаваше да лети ниско, наближи Планината и взе да кръжи над готовите за отбрана воини, като закриваше светлината и ги изпълваше със страх.
— Към Планината! — извика Бард. — Към Планината! Да заемем местата си, докато все още има време!
Елфите се укрепиха в скалистото подножие на южното разклонение, а на източното се разположиха хората и джуджетата. Бард и неколцина от по-пъргавите хора и елфи се изкачиха на върха на източното разклонение, за Да хвърлят поглед на север. Скоро видяха как земите в подножието на Планината просто почерняха от настъпващите пълчища. Не след дълго челните редици заобиколиха долния край на разклона и се втурнаха към Дейл. Това бяха най-бързите вълкоездачи, чиито крясъци направо раздираха въздуха. Неколцина смели мъже се изпречиха пред тях с намерението да ги възпрат, но повечето бяха повалени, а останалите се разбягаха във всички посоки. Както се бе надявал Гандалф, армията на гоблините, следвайки челните си редици, влетя стремително в долината и се втурна между разклоненията на Планината, за да търси врага. Безброй червени и черни знамена се залюляха безредно насам-натам.