— Все пак не ми стана ясно… — каза Торин и Билбо усети, че и той би искал да каже същото. Обяснението му се видя незадоволително.
— Дядо ти — каза вълшебникът с бавен и скръбен глас — дал за по-голяма сигурност картата на сина си, преди да замине за мините в Мория. След като дядо ти бил убит, баща ти тръгнал с картата да си опита късмета. Много и най-различни премеждия преживял, но не успял да стигне до Планината. По-късно — как е попаднал там, не зная — аз го открих затворен в тъмниците на злия магьосник Некроманта.
— А ти какво правеше там? — попита Торин, като потръпна, а всички останали джуджета се разтрепериха.
— Вас това не ви засяга. Както обикновено, търсех да открия някои неща, но задачата се оказа много опасна и трудна. Дори аз, Гандалф, едва успях да се измъкна. Опитах се да спася баща ти, ала беше вече много късно — той бе загубил ума си, брътвеше несвързано и не помнеше нищо друго, освен картата и ключа.
— Ние отдавна си разчистихме сметките с гоблините от Мория — рече Торин. — Време е да помислим и за Некроманта.
— Не бъди глупав! Той е толкова могъщ противник, че ще надвие всички джуджета, събрани заедно, ако изобщо е възможно да се сберат от четирите краища на света. Баща ти искаше от тебе само едно — да разчетеш картата и да използваш ключа. Драконът и планината са предостатъчна задача за тебе!
— Виждате ли, виждате ли! — неволно рече на глас Билбо.
— Какво да видим? — извикаха всички джуджета в хор и изведнъж се обърнаха към него, а Билбо толкова се смути, че взе да пелтечи.
— Виждате ли… искам да кажа…
— Какво? — попитаха те.
— Искам да ви кажа — посъвзе се Билбо — да тръгнете на Изток и там да поогледате нещата. В края на краищата има странична врата, пък и драконите, предполагам, понякога заспиват. Ако седнете на прага и поумувате по-дълго, сигурно ще измислите нещо. Впрочем, струва ми се, че твърде много говорихме тази вечер. Разбирате какво искам да кажа, нали? Добре е сега да подремнем малко, за да можем утре да станем рано. Ще ви поднеса чудесна закуска, преди да тръгнете.
— Искаш да кажеш: преди да тръгнем — обади се Торин. — Нали ти си професионалният разбойник? И вместо да ни караш ние да седим на прага на страничната врата и да умуваме, по-добре поумувай ти как да влезем през нея. А що се отнася до подремването и закуската — съгласен съм. Когато тръгвам на път, обичам да похапвам шест яйца с шунка, но не бъркани, а на очи, затова внимавай да остават цели.
След като всички си поръчаха съответната закуска, без дори да кажат едно «моля» (а това много ядоса Билбо), те станаха. Хобитът им приспособи легла от столове и канапета и като ги настани в гостните си стаи, сам отиде и се просна на малкото си легло, изморен и дълбоко нещастен. Във всеки случай нямаше никакво намерение да става рано и да им приготвя проклетите закуски. Мъжеството, наследено от прадядовците му Тук, започваше постепенно да го напуска и той не беше вече съвсем сигурен дали утре сутрин ще тръгне изобщо на някакво си пътешествие.
Както си лежеше в леглото, той дочу, че в съседната и най-хубава спалня Торин продължава да си тананика:
С тази песен, звучаща в ушите му, Билбо заспа и сънува много мъчителни сънища. Когато се събуди, видя, че отдавна е утро.
2
Овнешко печено
Билбо скочи, облече халата си и отиде в трапезарията. Там не намери никого, имаше само следи от богата, приготвена набързо закуска. В стаята цареше пълен безпорядък, а в кухнята бяха натрупани камари от неизмити чинии. Почти всички съдове бяха използвани и замърсени. Предстоящото миене и чистене бе тъй отчайващо реално, че прогони и последната му надежда снощните гости да са били само лош сън. Като разбра обаче, че те са тръгнали без него и без дори да го събудят (но и без да му благодарят), Билбо се почувства облекчен, но и мъничко разочарован, а това го изненада.
«Не ставай смешен, Билбо Бегинс! — рече си той. — Как можеш да мислиш за дракони и за други чудати глупости на твоята възраст!»
Препаса една престилка, запали огъня, стопли вода и изми всичко. После си приготви лека закусчица и я излапа в кухнята, преди да се залови с подреждането на трапезарията. Междувременно слънцето вече беше изгряло, пътната врата беше отворена и през нея повяваше топъл пролетен ветрец. Билбо започна да си подсвирква високо и полека-лека взе да забравя събитията от предната вечер. И тъкмо се канеше да излапа сладко край прозореца на трапезарията втората си закусчица, когато влезе Гандалф.