До вечерта победата над гоблините вече беше пълна, но когато Билбо се върна в лагера, преследването все още продължаваше и в долината бяха останали само тежко ранените.
А къде са орлите? — обърна се хобитът към Гандалф вечерта, когато се беше сгушил под топлите завивки.
Някои от тях пожелаха да вземат участие в преследването, но повечето се завърнаха по гнездата си. Не искаха да останат по-дълго тук и отлетяха с първите зари на утрото. Даин подари на техния вожд корона от злато и се закле да бъде във вечна дружба с тях.
— Жалко, много ми се искаше да ги видя отново — рече сънливо Билбо, — но това може би ще стане, когато си отивам към дома. Надявам се скоро да си тръгна.
— Веднага, щом пожелаеш — успокои го вълшебникът.
Всъщност изминаха няколко дни, преди Билбо да поеме обратния път.
Междувременно Торин бе погребан дълбоко под Планината и Бард положи на гърдите му елмаза Аркен.
— Нека си остане негов дотогава, докато не рухне Планината! — рече той. — И нека донесе щастие на всички, които ще живеят тук отсега нататък!
Върху надгробния камък Краля на елфите пък положи Оркрист — меча, който Торин бе взел от обиталището на троловете. Пак в песните се казва, че той винаги започвал да блести в мрака, щом се приближели враговете, така че крепостта на джуджетата никога не можела да бъде нападната неочаквано. Даин, синът на Наин, по право се настани в обширните стари подземия и стана Крал под Планината, а след време събра още много джуджета около трона си. От дванайсетимата спътници на Торин оцеляха десет (Фили и Кили бяха загинали, докато бранеха с оръжието и телата си своя предводител — по-големия брат на тяхната майка) и останаха да служат на Даин, а Даин справедливо разпредели богатствата.
Разбира се, вече не можеше да става и въпрос съкровището да се дели така, както първоначално бе замислено — между Балин и Дуалин, Дори, Нори и Ори, Оин и Глоин, Бифур, Бофур и Бомбур и Билбо. Една четиринайсета част от среброто и златото (в обработен и необработен вид) Даин даде на Бард и му каза:
— Както виждаш, искаме да удържим обещанието на мъртвия, след като елмазът Аркен е преминал вече в негово владение.
Тази четиринайсета част обаче представляваше огромно богатство, много повече от онова, което мнозина смъртни крале са притежавали. От нея Бард изпрати голямо обезщетение в злато на старейшината на Езерния град, възнагради щедро и онези, които го бяха последвали, за да му помагат.
Смарагдите на Гирион, които му принадлежаха по право, Бард подари на Горския крал, тъй като това бяха любимите му скъпоценни камъни.
А на Билбо той рече:
— Това богатство е толкова твое, колкото и мое, макар старите споразумения вече да не са в сила и право над него да имат всички, които се бориха за възвръщането и опазването му. И въпреки че ти самият искаше да се откажеш от наградата си, аз не бих желал думите на Торин, за които той се покая, да излязат верни — а именно, че ще ти дадем малко. Ето защо ти ще бъдеш възнаграден най-богато от всички.
— Много любезно от твоя страна — рече Билбо, — но аз наистина изпитах облекчение, откакто се отказах от дела си. Не знам как бих могъл да го отнеса до дома, без той да стане причина за нова война и престъпления по пътя. Не знам също и какво бих правил с него. Сигурен съм, че в твоите ръце ще бъде по-полезен.
Накрая Билбо склони да вземе само две малки ковчежета — едното пълно със сребро, а другото със злато, — които тежаха толкова, колкото едно яко пони би могло да носи.
— Това ми е предостатъчно — рече той.
Най-сетне дойде часът да се раздели с приятелите си.
— Прощавай, Балин! — рече Билбо. — Прощавай, Дуалин! Прощавайте и вие, Дори, Нори, Ори, Оин, Глоин, Бифур, Бофур и Бомбур! И нека брадите ви никога не изтъняват! — После, като се обърна към Планината, той добави: — Прощавай, Торине! Прощавайте и вие, Фили и Кили, и нека споменът за вас да бъде вечно жив!
Тогава застаналите пред Портата джуджета се поклониха дълбоко, но думите заседнаха на гърлата им.
— Прощавай и ти, и на добър час! — успя най-сетне да каже Балин. — Ако някога ти се случи пак да дойдеш при нас, когато подземията ни бъдат отново красиво подредени, ще устроим едно истинско празненство!