Ако той беше изненадан, останалите бяха двойно по-изненадани от него. Той се бе върнал тъкмо посред една продажба на търг! На портата беше закачена голяма обява с черни и червени букви, в която се казваше, че на двайсет и втори юни господата Дълбайсън, Дълбайсън и Ровичкинс ще разпродадат на търг имуществото на покойния Билбо Бегинс. Продажбата щяла да започне точно в десет часа.
А сега наближаваше пладне и повечето от вещите бяха вече продадени почти на безценица (което не е необичайно за продажбите на търг). Братовчедите на Билбо от фамилията Секвил-Бегинсови бяха заети с размерване на стаите, за да видят дали техните мебели ще се поместят в тях. Накратко казано, Билбо бе признат за мъртъв и немалко от онези, които бяха потвърдили това, със съжаление разбраха, че твърдението им е било погрешно.
Завръщането на господин Билбо Бегинс предизвика голямо вълнение както на Хълма и Под хълма, така и Отвъд реката. Оказа се, че това е нещо повече от «чудо за три дена». Неприятностите със закона впрочем продължиха с години. Трябваше да мине дълго време, за да признаят господин Бегинс отново за жив. А онези негови съседи, които бяха направили изгодни покупки при търга, дълго оспорваха това; накрая, за да спести време, Билбо се видя принуден да откупи обратно голяма част от собствените си мебели. Много от сребърните му лъжици бяха изчезнали тайнствено и не се откриха повече. Билбо подозираше, че в това имат пръст Секвил-Бегинсови. От своя страна те пък никога не признаха, че завърналият се господин Бегинс е истинския и впоследствие поддържаха крайно хладни отношения с Билбо. А всъщност така много бяха желали да живеят в хубавата му дупка!
Впрочем Билбо откри, че е загубил и друго нещо освен сребърните лъжици — доброто си име. Вярно е, че завинаги след това остана приятел на елфите и че се ползваше с уважението на джуджета и вълшебници, но пред съседите си вече не минаваше за почтена личност. Всички в околността го смятаха за «смахнат» с изключение на племенниците и племенничките му по линия на рода Тук, но дори и те биваха възпирани от по-възрастните да общуват с него.
За съжаление трябва да кажа, че Билбо никак не се тревожеше от това и песента на чайника върху огнището сега му се струваше далеч по-мелодична, отколкото в ония спокойни дни, преди да го навестят Неочакваните гости. Меча си той окачи над камината. Ризницата му стоеше закачена на една специална стойка в преддверието (докато не я предаде в музея). Златото и среброто бяха похарчени главно за подаръци — едновременно полезни и чудати, — които до известна степен обясняваха обичта на племенниците и племенничките му към него. Вълшебният пръстен обаче Билбо запази в дълбока тайна и го използваше най-вече, когато идваха неприятни посетители.
Билбо запълваше времето си с писане на стихове и гостуване при елфите. И макар че мнозина поклащаха глава, почукваха се по челата и казваха: «Горкият стар Бегинс!»; макар че малцина вярваха на разказите му, той живя щастливо до края на дните си, а те не бяха малко.
Торбодън, резиденция на уважаемия господин Б. Бегинс
Една есенна вечер, няколко години по-късно, Билбо седеше в кабинета си и пишеше спомени — смяташе да ги нарече «Дотам и обратно, ваканцията на един хобит», — когато на вратата се позвъни. Бяха Гандалф и едно джудже, а джуджето всъщност беше Балин.
— Заповядайте! Заповядайте — рече Билбо и скоро тримата се настаниха в удобните кресла пред огъня. Балин забеляза, че жилетката на господин Бегинс е станала по-широка (а копчетата му бяха от чисто злато), но и Билбо не пропусна да забележи, че брадата на Балин е с няколко сантиметра по-дълга и че на кръста си той носи великолепен колан, украсен със скъпоценни камъни.
Естествено заговориха за онова, което бяха преживели заедно, и Билбо попита как вървят нещата в земите около Планината. Оказа се, че вървели много добре. Бард построил отново града Дейл; в него се събрали хора, които дошли от Езерния град, а също от юг и от запад. От опустошението вече нямало и следа, земята била обработена и давала богата реколта; пролетта настъпвала с кичести цветове и птича песен, а есента — със зрели плодове и веселие. Езерният град също бил построен отново и сега се развивал по-добре от всякога; големи количества стоки пътували непрекъснато надолу и нагоре по Тичащата река, а между елфи, джуджета и хора се възцарило дълготрайно приятелство.