Бърт и Том се отправиха към бурето, а Уилям отново бе надигнал своята кана с бира. Билбо събра смелост и пъхна мъничката си ръка в огромния джоб на Уилям. Там имаше кесия, която му се стори голяма колкото торба.
«Ха! — помисли си Билбо, въодушевен от своето ново призвание, докато я измъкваше предпазливо. — Добро начало!»
Де да беше така! Уви, кесиите на троловете винаги могат да те вкарат в беда и тази не правеше изключение.
— Ей, кой си ти? — изписука тя още докато се изхлузваше от джоба на трола.
Уилям мигом се обърна и сграбчи Билбо за врата, преди да се е скрил зад дървото.
— Брех, да му се не види, Бърт, виж какво пипнах! — извика Уилям.
— Какво? — попитаха другите двама, като се приближиха.
— Да пукна, ако зная! Ей, ти какво си?
— Билбо Бегинс, раз… хобит — отвърна горкият Билбо, който трепереше от глава до пети и се чудеше как да избуха като улулица или бухал, преди да го удушат.
— Разхобит ли? — рекоха троловете учудено. Те обикновено бавно схващат и са крайно подозрителни към всичко, което не познават.
— Каква работа има всъщност един разхобит с моя джоб? — възкликна Уилям.
— И става ли за печене? — попита на свой ред Том.
— Трябва да опитаме — рече Бърт и грабна един шиш.
— Не си струва, ще остане една хапка, след като му одерем кожата и изчистим костите — заяви Уилям, който вече здравата се беше наял.
— Може да се намерят и други като него наоколо, та да си сготвим хубава гозба — забеляза Бърт. — Ей, ти, проклет малък заек, я кажи има ли още много мъничета, скрити из гората — обърна се той към Билбо и погледна рунтавите му нозе; после го хвана за пръстите на краката и го разтърси.
— Да, много — рече Билбо, но сетне съобрази, че не бива да издава приятелите си. — Не, не, нито едно — побърза веднага да отрече той.
— Какво искаш да кажеш? — попита Бърт, като го хвана — този път за косата — и го вдигна нагоре.
— Това, което казвам — отговори задъхано Билбо. — И, моля ви, не ме гответе, любезни господа! Аз самият съм добър кулинар и ще ви свърша повече работа като готвач, отколкото като сготвен. Ще ви приготвя прекрасна закуска за сутринта, ако не ме излапате за вечеря.
— Я го виж, смешния му самохвалко! — рече със снизхождение Уилям. Той вече се беше наял до пресита, а беше изпил и доста бира. — Смешен, малък самохвалко! — повтори той и добави: — Хайде да го пуснем!
— Добре, но нека първо каже какво се разбира под «много» и «нито едно» — отвърна Бърт. — Не ща да ми клъцнат гръцмуля, докато спя! Ако му пъхнем пръстите на краката в огъня, всичко ще си каже!
— Не съм съгласен — възрази Уилям. — В края на краищата аз го пипнах.
— Ти си един тлъст глупак, Уилям — рече му Бърт, — както вече ти го казах веднъж тази вечер.
— А пък ти си простак!
— Това повече не се търпи, Бил Хигинс — озъби се Бърт и стовари юмрука си в окото на Уилям.
Започна страхотен бой. Билбо, когото Бърт в яда си бе пуснал на земята, благоразумно побърза да изпълзи настрани от краката им, преди още троловете да се сдърлят като кучета и да почнат да се наричат с най-оскърбителни имена — които впрочем напълно им подхождаха. Скоро те се вкопчиха един в друг, търкулнаха се почти до самия огън и взеха да се ритат и да се удрят. Том ги зашиба с една вършина, за да ги накара да се опомнят, но това още повече ги разяри.
Тъкмо сега беше моментът Билбо да се измъкне. Но Бърт просто беше премазал крачката му в огромната си лапа и той, горкият, нямаше сила да стане, а му се виеше и свят. Затова остана да лежи задъхан в сенките настрани от огъня.
Насред разгара на свадата се появи Балин. Джуджетата бяха чули отдалеч шума и след като почакаха известно време Билбо да се върне или да избуха като бухал, запълзяха едно по едно, колкото се може по-тихо към светлината. Щом зърна Балин, Том нададе страшен рев. Троловете направо ненавиждат джуджетата (ако не са сготвени). Бърт и Бил тутакси прекратиха боя и викнаха:
— Бързо, Том, дай торбата!
И преди Балин (който се чудеше къде ли е Билбо сред цялата тази бъркотия) да разбере какво става, една торба се нахлузи на главата му и той тупна на земята.