— Бас държа, че и други ще дойдат — възкликна радостно Том. — Ето какво означавало това «много и нито едно». Не разхобити, а много джуджета. Сега вече ми е ясно!
— Мисля, че си прав — рече Бърт, — затова най-добре ще е да се дръпнем от светлината.
Така и сториха. Стиснали здраво торбите, в които обикновено носеха овнешкото месо и другата си плячка, те зачакаха в тъмнината. Щом някое джудже се появеше да огледа огъня, разлетите кани и недояденото месо — изведнъж хоп! — на главата му се нахлузваше една торба и го поваляше. Скоро Дуалин се търкулна до Балин, Фили до Кили, Дори и Нори върху Ори, а Оин, Глоин, Бифур, Бофур и Бомбур се намериха всичките заедно на камара близо до огъня.
— Тъй им се пада — рече Том, защото Бифур и Бомбур му създадоха големи затруднения и се бориха като бесни, както се борят обикновено джуджетата, когато някой ги постави натясно.
Последен дойде Торин — но него не успяха да изненадат. Той идваше с предчувствие за беда, и още преди да види стърчащите от торбите крака на приятелите си, усети, че нещо не е наред. Ето защо застана по-надалеч в сянката и каза:
— Какво се е случило? Кой е повалил моите хора?
— Троловете — прошепна Билбо иззад едно дърво. Великаните го бяха забравили. — Те се крият в шубраците с торби в ръце — поясни той.
— О, така ли? — рече Торин и скочи напред към огъня, преди те да рипнат отгоре му. Грабна голяма главня и мушна горящия край в окото на Бърт, преди той да успее да отскочи. Така Бърт отпадна от боя за известно време.
Билбо също не закъсня да се намеси. Опита се да сграбчи Том за крака — дебел колкото ствола на младо дърво, но полетя като пумпал към шубраците, когато Том понечи да ритне сноп искри в лицето на Торин.
Торин обаче не му остана длъжен цапардоса го с главнята по устата и му изби един от предните зъби. Само как изрева от болка тролът — не мога да ви опиша. В този момент обаче Уилям се приближи изотзад и нахлузи една торба връз главата на Торин, та чак до петите. И с това битката свърши.
Сега вече всички джуджета бяха в капана — здраво завързани в торбите, — а тримата разярени тролове (един с изгорено око и един с избит зъб) седяха край тях и спореха дали да ги изпекат на слаб огън, дали да ги скълцат на ситно и да ги сварят, или да сядат един след друг отгоре им и да ги смачкат на пихтия. А Билбо, целият изподран и опърпан, се спотайваше върху един храст и не смееше да помръдне от страх да не го чуят.
Точно тогава се върна Гандалф. Но никой не го видя. Троловете тъкмо бяха решили да изпекат веднага джуджетата, но да ги изядат по-късно — това беше предложение на Бърт и след дълга разправия другите се съгласиха с него.
— Глупаво е да ги печем сега, това ще ни отнеме цяла нощ — обади се един глас. Бърт помисли, че е гласът на Уилям.
— Не започвай пак разправията, Бил — каза той, — иначе наистина ще ни отнеме цялата нощ.
— Кой започва разправията? — изненадано попита Уилям, който мислеше, че Бърт е проговорил пръв.
— Ти — рече Бърт.
— Лъжец! — сопна се Уилям и разправията наистина започна отново.
Накрая те решиха да скълцат джуджетата на ситно и да ги сварят. За тази цел донесоха едно голямо опушено гърне и извадиха ножовете си.
— Глупаво е да ги варим! Нямаме вода, а кладенецът е на много път оттук — чу се пак един глас. Бърт и Уилям помислиха, че гласът е на Том.
— Я млъквай! — викнаха те. — Така никога няма да свършим работа. И ако много знаеш, сам ще отидеш за вода.
— Млъквай ти! — озъби се Том, който мислеше, че гласът е на Уилям. — Кой много знае — аз или ти?
— Глупак! — рече Уилям.
— Ти си глупак! — рече Том.
И те подновиха още по-разгорещено кавгата, докато най-накрая решиха да седнат един по един върху торбите и да смажат джуджетата на пихтия, а да ги сварят по-късно.
— Върху кого да седнем най-напред? — попита един глас.
— Най-добре върху последния — рече Бърт, чието око Торин бе изгорил. Той си помисли, че Том е задал въпроса.
— Защо питаш, като си отговаряш сам! — каза Том. — Щом искаш да седнеш върху последния, сядай. Но кой е той?
— Онзи с жълтите чорапи — отвърна Бърт.
— Глупости, онзи със сивите — обади се глас досущ като Уилямовия.
— Сигурен съм, че бяха жълти — възрази Бърт.
— Жълти бяха — потвърди Уилям.
— Защо тогава твърдиш, че са били сиви? — ядосано попита Бърт.
— Не съм казвал такова нещо. Том го каза.
— Не е вярно — отрече Том. — Ти го каза.
— Двама на един, затова затваряй си устата! — кресна Бърт.
— Ти на кого ги разправяш тия? — изрева Уилям.