Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)

— А сега малко музика! — рече Торин. — Извадете инструментите!

Кили и Фили изтичаха до торбите си и донесоха две малки цигулки; Дори, Нори и Ори измъкнаха някъде изпод дрехите си флейти; Бомбур довлече от преддверието барабан; Бифур и Бофур също излязоха и се върнаха с кларнети, които бяха оставили в подставката за бастуни. Дуалин и Балин казаха:

— Извинете, но ние оставихме нашите инструменти при входа.

— Тогава донесете и моя — рече Торин.

Те се върнаха с две виоли, големи колкото самите тях, и с арфата на Торин, увита в зелен плат. Арфата беше красива, златна и щом Торин докосна струните й, от нея изведнъж се изтръгна тъй нежна и приятна музика, че Билбо забрави всичко друго и се понесе из тъмни простори, под непознати луни, далеч отвъд Реката и много далеч от своята дупка под Хълма.

Мракът започна да прониква в стаята през малкото прозорче, което гледаше към склона на Хълма; светлината на огъня примигваше — беше хладна априлска вечер, — а те продължаваха да свирят и сянката на Гандалфовата брада се полюшваше върху стената.

Мракът изпълни вече цялата стая, огънят догоря, сенките се стопиха, а джуджетата все свиреха и свиреха. И изведнъж, продължавайки да свирят, те запяха едно по едно с плътните си гласове, както са пеели в древните си подземни жилища. Ето и един откъс от песента им, ако, разбира се, изобщо може да бъде песен без съпровода на тяхната музика.

Отвъд планините е мъгла увенчани,
към древни чер този в недрата смълчани,
през утринен мрак потегляме пак
да дирим вълшебното златно имане.

Джуджетата мощна магия творяха
и техните чукове звънко кънтяха.
В най-тайния кът, где сенките спят,
далеч под скалите дворците им бяха.

За елфи и мощни крале отдалече
безброй красоти сътворяваха вече
и знаеха тайни, лъчите сияйни
да сбират във камък, скрепен върху меча.

Превръщаха в наниз звездите среднощни,
венчаеха дръзко короните мощни
със драконов плам, а слънцето там
с луна съчетаваха в плетки разкошни.

Отвъд планините с мъгла увенчани,
към древни чертози в недрата смълчани,
през утринен мрак потегляме пак
да дирим забравено старо имане.

Те пееха в своите подземни палати, за елфи и хора почти непознати, и златни потири, и бляскави лири се трупаха долу в хазните, богати.

Но вихър жесток връхлетя над скалите,
застенаха жално сред мрака горите
и с пламък червен, по-ярък от ден,
дърветата лумнаха в огън обвити.

Тревожни камбани в нощта прокънтяха
и бледите хора със ужас видяха
как драконът срива, събаря, разбива
и яката крепост, и крехката стряха.

Димеше в зловещата нощ планината;
джуджетата чуха, че идва съдбата
и всички до крик спасиха се с бяг,
но гибел ги срещна отвън под луната.

Отвъд планините с мъгла увенчани,
към древни чертози в недрата смълчани,
пра утринен мрак потегляме пак
за златните арфи от древно имане.

Докато джуджетата пееха, хобитът усети как го изпълва копнеж по красиви неща, сътворени от сръчни ръце с вещина и чародейство — страстният, неудържим копнеж, който изгаряше сърцата на джуджетата. Сетне в душата му се събуди неустрашимостта на неговите прадядовци Тук и той замечта да отиде и види големите планини, да чуе шепота на боровете и грохота на водопадите, да броди из пещерите и вместо бастуна си да носи меч. Погледна навън през прозореца. Звездите блестяха върху тъмното небе над дърветата. За миг те му напомниха сияйните скъпоценни камъни на джуджетата, погребани в мрачните пещери. Внезапно в гората отвъд Реката лумнаха пламъци — навярно някой палеше огън и Билбо си представи как хищни дракони плячкосват и опожаряват неговия тих и спокоен хълм. Побиха го тръпки и той тутакси стана отново обикновеният, кроткият господин Бегинс от Торбодън под Хълма.

Изправи се разтреперан, уж с намерение да донесе лампата, но комай възнамеряваше само да използва случая, за да се скрие в избата зад бурето с бира и да не излиза оттам, докато всички джуджета не си отидат. Изведнъж забеляза, че музиката и пеенето са стихнали, а гостите му го гледат със святкащи в мрака очи.

Къде отиваш? — попита Торин с тон, който явно подсказваше, че знае какво си е наумил хобитът.