— Нарича се „Отмъщение“ — очите на Ники проблясваха от ентусиазъм. — Истинска история за една учителка, която е изнасилена от банда и почти умира, но после оздравява и раздава свои собствени наказания.
— Звучи интригуващо.
— Аз съм продуцентът — гордо обяви Ники. — Първият ми опит.
— Страхотно!
— Ричард обеща да помогне — което означава, че ще хвърля по едно стоманено око на всичко, което правя. Ще наема талантлив млад режисьор. За нещастие бюджетът е депресиращо малък. Но главната роля е фантастична за една актриса.
— И аз не я получавам — каза Лара. — Защо не се обади?
Ники хвърли опасен поглед към Ричард.
— Той каза, че не бива да ти досаждам.
— Което е точно това, което правиш в момента — прекъсна я Ричард с поглед, в който се четеше: „Какво трябва да направя с тебе?“ — Казах ти, Ники, това не е типът филм, от който Лара би се заинтересувала.
— Имаш ли вече сценарий? — попита Лара.
— Нищо, от което да съм доволна.
— Бих искала да го прочета.
— Просто така? — попита Ники с надежда.
— Любопитна съм да видя в какво се въвличаш.
— Тя няма и представа — сухо се обади Ричард. — Опитай се да я спреш — аз не мога.
— Не е ли това целият живот? — меко каза Лара. — Да помагаш на другите да осъществят мечтите си?
— Точно така! — съгласи се Ники и стисна ръката на Ричард. — А когато стана голям и дебел свръхбогат продуцент с неконтролируемо желание за секс, студио за снимки на живо и многократно надхвърлян бюджет, първият човек, когото ще наема, ще бъде Ричард Бари — който по това време ще бъде дърт, излязъл от форма пияница, живеещ в Санта Барбара само със спомените си и двойка стари, свикнали с камерите кучета.
— Благодаря, скъпа — Ричард беше смазан. — Със сигурност знаеш как да накараш човек да се чувства сигурен в себе си.
— Само се шегувам.
— Като че ли не знам.
— Не се стягай.
— Кой се стяга?
— Вие двамата — обади се Лара, като клатеше глава и се смееше, — държите се като пътуваща постановка по Вирджиния Улф.
— Да вървим да си вземем по едно питие — предложи Ричард. — Може и да сме първите.
Много по-късно същата вечер Хари Солитър сграбчи Лара на дансинга. Той се потеше под червеното си поло, ръцете му бяха влажни, когато несръчно ги положи върху раменете й. Съпругата му, приятна англичанка, която беше пристигнала навреме, за да прекара последния уикенд с мъжа си, седеше в един ъгъл и разговаряше с първия асистент-режисьор. Лара изпита съжаление към бедното момиче. След неуспешния опит на Хари да легне с нея той беше имал поредица момичета за по една нощ, като се започне от нейната дубльорка, монтажистката и две статистки. По време на външни снимки нямаше такова нещо като тайно чукане — всеки знаеше кога точно се е случило.
— Искам да ти благодаря, че не каза нищо за онази нощ — каза той и хвърли плах поглед към жена си, като трескаво се надяваше първият асистент-режисьор да не каже нещо, което не трябва.
— Защо не се опиташ да бъдеш джентълмен и да спреш да плюеш жена си? — предложи Лара. — Как би се чувствал ти, ако тя я караше по същия начин?
— Тя не би се осмелила — навъси се Хари.
— Не бъди толкова сигурен — остро натърти Лара. — Помисли си как ще се чувстваш.
— Съпругата ми не е от този тип жени — каза той, а над горната му устна изби пот.
— Защо си толкова сигурен?
— При мъжете е различно — обясни той, сякаш тя би разбрала. — Всеки го знае.
— Не — Лара беше непоколебима, — ето къде грешиш.
Хари нямаше намерение да спори. Държеше възхитителната Лара Айвъри в ръцете си и това беше последният му шанс да успее. Притисна я толкова плътно към себе си, че тя можа да усети ерекцията му, притисната към бедрото й. Преди да успее да се отдръпне, той успя да й прошепне:
— Бих дал лявата си топка да правя любов с тебе. Знаеш го, нали?
— О, за Бога, порасни, Хари — каза тя, отблъсна го и напусна дансинга.
Купони. Понякога бяха ужасни.
На следващата сутрин Лара тръгна рано за летището. Ники и Ричард дойдоха да я изпратят до вратата на вилата — и двамата облечени в хавлиени халати за баня, със зачервени очи и тежък махмурлук.
— Не мога да повярвам, че свърши — каза Ники и протегна ръце високо над главата си.
— Знам какво имаш предвид — съгласи се Лара. — Чувствам се по същия начин.
— Гледай да се грижиш за себе си, скъпа — каза Ричард, докато й стискаше ръката. — Ако имаш нужда от нещо, обади ми се. Знаеш, че винаги съм на твое разположение. Денем или нощем.
— Мразя сбогуванията — промълви Лара, набързо прегърна и двамата и скочи в колата; багажът й беше вече натоварен. Не погледна назад, докато колата излизаше от автомобилната алея.