Истината беше, че искаше всички да го обикнат.
ГЛАВА СЕДМА
— Искам да прочета сценария преди всички останали — каза Лара и отдръпна слушалката от ухото си, докато Рокси, личната й фризьорка, се опитваше да направи косата й, като навие тънки медно-руси кичури около малки ролчици от фино фолио.
— Толкова ли ти хареса книгата? — въодушевено възкликна Ники.
— Не можах да я оставя. Четох цяла нощ. Днес изглеждам като Квазимодо.
— Да бе, да — промърмори Рокси. — Като свинче със звънче. — Рокси беше от Бруклин, имаше съвсем късо подстригана светлочервена коса, кокалесто тяло и по него — няколко страшно изглеждащи татуировки. Беше фризирала косата на Лара за три филма и двете бяха станали близки.
— Скоро трябва да свърша нещо, което да ме направи щастлива — обади се Ники. — Може и да го направя сама — ще ми отнеме ден или два.
— Ричард ще ти позволи ли да го направиш?
— Да ми позволи! — засмя се Ники. — Сериозно ли говориш? Освен това, когато се върнем в Лос Анджелис, той ще се затваря в монтажната по осемнайсет часа на ден — знаеш го какъв е, когато завършва филм.
— Да, помня — каза Лара, припомняйки си многото дълги и самотни нощи.
— Полудях окончателно, след като разбрах, че книгата ти е харесала! — възкликна Ники.
— Завладяваща е.
— Истинска история. Срещнах се с жената, с която се е случила; тя е направо героиня.
— Изпрати ми сценария колкото е възможно по-скоро — настоя Лара. — Ако е силен колкото книгата, започваме работа.
— Уха! Това е лудост.
— Защо?
— Защото няма начин да те наемем.
— Какво ще кажеш за степента и напрежението на действието?
— Куин никога не би ти позволил да участваш.
— Говорих с него тази сутрин.
— Направила си го?
— Той може и да си мисли, че направлява кариерата ми, но истината е, че отговорната съм аз.
— Разкажи ми за това — знаещо се обади Ники. — Всички си представят, че ти си едно деликатно малко цвете, но под външната сладост се крие каменно сърце, нали?
Лара се изкиска.
— Да.
— И като говорим за каменното ти сърце, по-добре намери с кого да се срещаш по време на тези снимки. Определено имаш нужда от малко разтопяване.
— Колко пъти трябва да ти го казвам? — въздъхна Лара. — Отлично се чувствам и сама.
— Но в такъв случай за рождения ти ден ще ти подаря вибратор.
— Вулгарна си, знаеш ли го?
— Какво вулгарно има в един вибратор? По-добре е, отколкото всеки ден да сменяш мъжа, пък и вибраторите не ти създават никакви неприятности. На тях можеш да се довериш, винаги са на разположение, а и не е задължително ти да изглеждаш добре.
Лара се засмя и затвори телефона.
— Наистина ли чух думата „вибратор“? — попита Рокси, докато професионално навиваше тънък кичур.
— Приятелката ми, Ники — отговори Лара. — Единственото, което я интересува, е да ме върже за някого.
— Ники… Ники… не е ли оная дизайнерка на костюми, която се омъжи за бившия ти съпруг?
— Точно тя.
— Боже! — Рокси завъртя очи. — Имам двама бивши съпрузи и ако видя някой от тях да върви по улицата, пресичам отсреща, за да го избегна. И двамата са копелета. Единият чукаше сестра ми, а другия го хванах да носи най-хубавата ми черна рокля заедно със златните ми вечерни обувки. Как звучи това на каменното ти сърце?
— Сигурна съм, че си се справила чудесно.
— Можеш да се обзаложиш! Втурнах се в „Блумингдейл“. От кредитната му карта похарчих пет хиляди долара за дрехи на прочути дизайнери и после се разведох с кофти облеченото копеле — тя се преви от смях. — Не бях наблизо, за да видя лицето му, когато е получил сметката — предполагам, че още я изплаща.
Лара се усмихна — откакто познаваше Рокси, винаги се носеха слухове за разни копелета, които са й създавали неприятности. Йоко, личната й гримьорка, също имаше проблеми с мъжете, както и Анджи, дубльорката й. Беше хубаво, че при тези снимки беше заобиколена от познати лица — жени, с които беше работила и преди. Беше й приятно, че са наоколо.
— Срещна ли се вече с господин Карсън? — попита Рокси, след като се отдръпна, за да се наслади на работата си.