Коя беше тази запусната стара жена? Положително не и красивата му майка, която беше зарязал навремето.
— Знаех, че ще дойдеш, синко — промълви тя. — Знаех, че няма да ме оставиш да пропадна.
Защо го нарича „синко“? Никога преди не го е правила.
— Добре. Какво става тук? — попита той.
— Аз… аз загазих, като залагах на конните. Взех пари назаем. Знаеш как е, когато се хванеш на хорото. Мислиш, че никога няма да свърши… след това всичко отива по дяволите и хората, от които взех парите — те не бяха особено любезни… заплашиха ме, че ще дойдат…
В цялата история имаше нещо много жалко. Тя заекваше толкова често, не смееше да вдигне очи към него.
— Откъде имаш тази синина под окото, мамо?
— Паднах — измънка тя.
— Какви са тези хора, на които дължиш пари?
— А… една организация. Знаеш ги — изпратиха хора да си вземат парите обратно. Няколко момчета, които стояха на вратата. Уплашена съм, Джой.
— Какво казва Дани за това?
— Дани! — тя извика името на приятеля си.
Дани излезе от спалнята, облечен като истински гангстер. Черна риза, бяла вратовръзка и елегантен черен костюм. Като Пийт Лоренцо и Дани беше дребен мошеник — с тази разлика, че Пийт беше с четирийсет години по-стар, а Дани — с десет години по-млад от нея.
— Хей, Джой — извика той. — Как е?
— Не чак толкова добре — отговори му Джой. — Не и когато виждам майка си в такова състояние. Какво е станало с нея?
Дани сви рамене.
— Откъде да знам?
— Ти живееш с нея. Не се ли чувстваш задължен да се грижиш за нея?
— Тая курва е алкохоличка… Какво мога да ти кажа?
— Не наричай майка ми курва.
Дани сви рамене.
— Какво още искаш да научиш, Джой?
— Разкажи ми за комарджийските дългове.
— Всичко, което знам, е, че трябва да ги плати, а ти ще ни донесеш парите.
Джой се подразни от начина, по който той каза „ни“. Откога и Дани участваше?
— Гледах те в „Солидно“, синко — намеси се майка му и устните й потрепнаха. — Бях толкова горда, като те видях там, на екрана.
— Защо не ми се обади?
— Исках, но бях толкова… заета.
О, да. Но не беше никак заета да му се обади, когато се нуждаеше от пари.
— Как си счупи зъба? — попита той. — Или си паднала още веднъж?
Дани се изхили.
— Да бе, тъпата путка не може да върви по права линия, когато е пияна.
Джой го стрелна с убийствен поглед.
— Какво каза?
— Това, което казах — отговори Дани, докато си чистеше зъбите с кибритена клечка. — Нещо не се погаждаме с тебе, момчето ми. Тогава върви на майната си. Не си единственият тук, който се грижи за старата курва.
— По-добре си затваряй устата — каза Джой.
Дани го погледна право в очите.
— Хубавкото актьорче ще ми казва какво да правя?
— Задник — изсъска Джой.
— Хей, момчета — прекъсна ги Аделайд като истинска Лана Търнър в гангстерски филм. — Да не сте посмели да се карате пред мене.
На Джой му се доплака. Тя не разбираше ли или какво? Тази жалка старица беше негова майка, неговата единствена прекрасна Аделайд — светлината на живота му, на която никога не й беше пукало за него. А сега тя беше пияна отрепка и живееше с някакъв гаден тип.
— Ще ти кажа какво ще направя. Ще се срещна с онези момчета, на които дължиш пари. Ще се споразумея с тях. Става ли?
— Не става — отсече Дани. — Имаме нужда от пари в брой. Веднага.
— Я млъквай — каза Джой. — Не се меси, докато не оправя тази бъркотия.
— Има само един начин да я оправиш. И той е да ми дадеш парите на ръка.
— Да, Джой — страхливо се намеси Аделайд. — Дай парите на Дани и можеш да си вървиш.
Какво си въобразяваха те — че той е банка? Дай парите и майната ти. Какво й ставаше?
— Носиш парите, нали? — попита Аделайд.
— Една част — предпазливо отговори той.
— Надявам се да не си ги оставил в хотела — добави Дани.
— Не съм на хотел.
— Тогава нали ще ни ги дадеш?
— Може би.
— Дай ги бързо, момчето ми.
— Направи го — насърчи го Аделайд.
— Ще дам парите само на хората, на които ги дължиш.
— Тъп педал! — избухна Дани. И преди Джой да се опомни, Дани беше извадил пистолет и вече се целеше в него. — Остави пачката на масата, синко, и изчезвай.
Аделайд не каза нищо. Само гледаше.
— Що за заговор е това? — попита Джой.
— Съжалявам — промърмори Аделайд.
Съжалението й не можеше да го спре. Той се ядоса. Не беше дошъл в Сейнт Луис, за да се чуди какво да прави с някакви си долни отрепки. А кучият му син беше насочил пистолет срещу му. В никакъв случай този чук нямаше да се измъкне безнаказано. Освен това Дани не беше такъв куражлия, за да използва оръжието — Джой бе успял да види страха в очите му.