Ритна го, както беше гледал да го правят по филмите. Дани падна, а пистолетът изхвърча от ръката му.
— Смотан глупак — изрева Дани и запълзя по пода към оръжието си.
— Аз съм смотаняк, а? — изсмя се Джой и ритна пистолета. — Искаш ли да ти покажа колко съм смотан?
— Спрете — изрева Аделайд. — Моля ви, спрете.
Дани се изправи и го удари с юмрук. Джой му отвърна със същото, като успя да го цапардоса по брадичката.
— Шибаняк! — изквича Дани. — Нямаш представа какво правиш.
— На кого му пука? — Джой се бореше с него. — Искам да изчезнеш от живота на майка ми.
— Ти я наричаш своя майка? — подигра му се Дани. — А аз я наричам тъпа курва.
Сега се търкаляха по пода и си разменяха удари. После Дани притисна Джой към пода, сграбчи някаква подпора за книги от близката полица и удари Джой отстрани по главата с такава сила, че за момент той загуби съзнание. Отдалече чу изстрел и си помисли, че с него е свършено.
Опита се да отвори очи. Дани се бе свлякъл на пода — кръвта бликаше от дупката във врата му. Аделайд стоеше до него с пистолет в ръка и цялата трепереше.
— О, по дяволите, мамо — изпъшка Джой и допълзя до нея. — Какво ще правим сега? По дяволите! — издърпа пистолета от ръката й и я накара да седне. След това изтича до кухнята за бутилка бренди и я накара да изпие няколко глътки.
Съседите започнаха да тропат по вратата. Някакъв груб мъжки глас се обади:
— Всичко наред ли е там? Какво става? Ще повикам полиция.
Без да се замисли, той грабна покривката от кухненската маса и се зае да бърше пистолета. След това остави по него собствените си отпечатъци.
— Не си го извършила ти, мамо — пот и кръв се стичаха по лицето му. — Помни, не си го извършила ти — аз бях. Защитавах те. Нали?
— Да, синко — гласът й трепереше. — Не съм го направила аз. Ти го направи.
— Вземи парите — той бръкна в сакото си и й подаде пачката. — Някой трябва да се обади в полицията. Не съм избягал. Ще им обясня, че беше при самозащита.
Самозащита… разбира се. Получи осем години за непредумишлено убийство — и излезе след шест за добро поведение. Ето защо Маделин не си получи парите.
Майка му никога не дойде да го посети в затвора. Когато излезе оттам, научи, че е заминала за Пуерто Рико с някакъв безделник певец и не е оставила никакъв адрес.
Той се качи в самолета и се върна в Ню Йорк.
Беше пропилял шест години от живота си заради престъпление, което не беше извършил. Шест изгубени години на жестоки мъчения, които си припомняше в кошмарите си.
След това в живота му влезе Лара и всичко се промени. Имаше шанс да бъде истински щастлив. Шанс, който Ричард Бари му бе отнел и бе разклатил почвата под краката му.
Майната му на Ричард Бари и на всичко, което представляваше. Майната му на ревнивия шибаняк, който разби бъдещето му.
Решен да намери Лара, вдигна телефона и се обади на кучия му син.
— Какво искаш? — попита Ричард студен като тридневен труп.
— Къде е тя? — на свой ред попита той.
— Говориш за Лара? — присмя се Ричард.
— Къде, по дяволите, е тя?
— Знаеш ли, Джой, щеше да ми е приятно да ти кажа, че е с мене — Ричард продължаваше да му се подиграва. — Но за съжаление нямам представа къде е.
— Ти я прогони.
— Моля?
— Аз я направих щастлива. Заедно се чувствахме така, както тя никога не се е чувствала с тебе. Не можа да го понесеш, нали?
— Спести ми подобни сантименталности — каза Ричард. — Знам добре какво е необходимо на Лара. И винаги съм го знаел. А когато тя се върне, ще избере мене, а не такъв неудачник като тебе.
Джой затвори телефона — беше чул достатъчно. Важното беше да се добере до Лара, преди Ричард окончателно да я настрои срещу него.
Къде би могла да отиде? Това го измъчваше.
Каси. Да, Каси трябва да знае.
Нервно запрелиства телефонния бележник на Лара, докато намери домашния й телефон.
Отговори му някаква жена.
— Каси? — попита той.
— Не, аз съм сестра й, Маги. Кой я търси?
— Джой Лоренцо, ъ-ъ… годеникът на Лара. Каси там ли е?
— Няма да се прибира вкъщи тази вечер. Ще прекара нощта с Лара. Не ви ли казаха?
— А, да… бях забравил. Лара ми беше оставила бележка, но сигурно съм я забутал някъде. Къде щяха да ходят?
— В къщата на брега.
— Имате предвид къщата на Ники?
— Не. Тази, която Лара нае миналата година.
— Добре. Надявам се, че по-късно ще ги видя. Какъв беше адресът?