— Чакайте да погледна… Тръгвате по първата отбивка след Пойнт дюм роуд и това е голямата къща накрая.
— Там има ли телефон?
— Не, но ако Каси се обади, ще й предам, че сте тръгнали натам.
— Не го правете, Маги. Бих искал да е изненада.
След минути вече беше в мерцедеса на път за къщата.
Лара седеше неспокойно в тъмнината и чакаше Каси да се върне. Спомни си как преди време, сгушила се на стола в някаква мотелска стая, по същия начин чакаше баща й да издъхне.
Джой й беше помогнал да надживее повечето от страховете си, беше разведрил живота й с топлотата и любовта си.
Въздъхна; може би не беше справедливо да го напусне, без да му даде възможност да й обясни.
Но какво щеше да стане, ако я бе докоснал? Ако я беше замаял с покоряващия си чар? Чар, който тя намираше за съвсем неустоим.
Не, за нея такава ситуация беше твърде опасна.
Спомни си лицето му, когато й обясняваше за измислената си годеница и историята за опита й за самоубийство. Колко искрен изглеждаше, колко истински и убедителен.
Що за глупости! И тя се влюби. Беше повярвала на всяка лъжлива дума. Как можа?
Имаше нужда да поговори с Каси — да сподели всичко. Ники щеше да й помогне да бъде силна; точно сега имаше нужда от цялата подкрепа, която би могла да получи.
Отвън вятърът се усилваше, недалече се чу гръмотевица. В прогнозата за времето тази сутрин синоптиците бяха съобщили, че ще се разрази септемврийска буря. Ел Ниньо беше затоплил водите около Малибу и това щяло да предизвика серия от бури и лошо време. Това сигурно беше първата от тях.
Защо действаше така прибързано? Едно обаждане до собственика и щеше да има електричество и пълен хладилник с продукти. Светлината и телефонът щяха да са добре дошли — особено сега.
Каси беше оставила куфара й в хола. Разрови го и намери вътре топъл скиорски пуловер, дебели чорапи и маратонки. Облече всичко това и се почувства по-добре — и определено се постопли.
След това чу шум, който я накара да замръзне.
— Лара? — женски глас, силен и ясен. — Лара? Там ли си? Чакаш ли ме, Лара, скъпа? — Дълга зловеща пауза. — В случай че се чудиш, аз съм добрата ти приятелка Алисън Сиуел. Готова ли си пак да се срещнем? Защото съм аз.
ГЛАВА ШЕЙСЕТ И ШЕСТА
В пикапа спореха разпалено. Дъждът плющеше, а Айдън караше много бързо.
— Правиш грешка — почеса се Айдън по брадичката. — Защо трябва да ядосваме Мик? Той ти каза, че не знае нищо за Съмър.
— Как мога да бъда сигурна? — стиснатите челюсти на Ники издаваха, че няма намерение да се отказва от решението си. — Той е някакъв болен педофил.
— Хей… работи с него през последните два месеца — заяде се Айдън. — Ако той си е падал по Съмър, как си могла да не го заподозреш досега?
— Трябва да съм сигурна — нацупи се тя.
Айдън сви рамене и измърмори:
— Добре, добре. Как можах да рискувам с тебе? С дрогите беше много по-лесно.
— Никой не те е молил да оставаш — жегна го тя. — Ти беше този, който настояваше за тази връзка.
— О, аз ли, ха-ха? — цинично се изсмя той. — Не съм забелязал да бягаш от апартамента ми, преди да затоплим чаршафите.
Тя изведнъж зарови глава между дланите си.
— Извинявай, Айдън — каза го смирено, беше твърде разстроена, за да се карат. — Не преставам да се измъчвам заради Съмър. Тя е само дете и аз се чувствам виновна за случилото се. Никога не бях при нея, когато тя имаше нужда от мене. Чак сега осъзнавам каква съм била.
— Хей — той я погали и й стисна ръцете. — Всичко ще се уреди. Ще видиш.
Мик имаше голяма, модерна къща на върха на каньона Бенедикт. Айдън обърна пикапа и паркира пред входната врата.
Сега вече Ники обвиняваше себе си, че бе тръгнала да търси Съмър. Излезе от пикапа и натисна звънеца — нервно, с всички пръсти. Айдън стоеше зад нея и пушеше под дъжда. Тя звънна три пъти, преди да чуе някакъв отговор.
Когато гласът на Мик се разнесе от един прозорец над тях, те и двамата вече бяха мокри.
— Кой е? — провикна се Мик.
— Ники и Айдън. Може ли да влезем?
— Какво правите тук?
— Може ли да влезем? — настоятелно повтори тя.
— Почакайте. След малко слизам.
Чакаха пет минути, преди той да се появи на входната врата. Достатъчно време, за да скрие Съмър — помисли си Ники.
— Защо сте тук? — той стоеше на вратата разрошен, облечен само с хавлия на жълти и черни райета и нищо под нея.
Ники го изблъска навътре.
— Къде е тя?
— Исусе Христе — изпъшка Мик. Косата му стърчеше във всички посоки. — Не чуваш ли? Казах ти по телефона — нищо общо не съм имал с побърканата ти дъщеря.
— Не ти вярвам.
— На кого му пука дали ми вярваш или не? — Той се обърна към Айдън: — Тази е луда.