— Зная — съгласи се Айдън. Издълженото му слабо лице беше безизразно.
— Ти не ме разбра, Мик — гласът на Ники звучеше равно и спокойно. — Само искам да я видя и да се убедя, че е в безопасност.
— Мик? — от стълбите се разнесе момичешки глас. — Мик, какво става? — и надолу слезе екзотична азиатка, облечена в къс копринен халат.
Мик направи гримаса.
— Запознайте се с Тин Лий — каза той. — Държим Съмър като пленница под леглото. Защо не влезете… да хвърлите един поглед?
Айдън хвана Ники за ръката и я издърпа навън.
— Доволна ли си? — и я блъсна в пикапа.
— Аз… имах предчувствие.
— Давайте, претърсете шибаната къща — крещеше след тях Мик. — Направил съм една тъпа грешка в живота си и вечно ще трябва да плащам за нея.
— Съжалявам — обади се Ники.
— И така и трябва — изрева Мик и тръшна входната врата след себе си.
Измръзнала, мокра и трепереща, шокирана от това, че баща й е в Лос Анджелис, Съмър реши да се върне при Тина, тъй като нямаше къде другаде да отиде. Единственият проблем беше, че нямаше пари, въпреки че ако намереше такси, можеше да плати на шофьора, когато стигнат до дома на Тина, стига Тина да си е у тях. Сега всичко, което трябваше да направи, беше да намери такси, което всъщност щеше да е цяло чудо в този дъжд.
Спусна се по улицата, късата й рокля се беше прилепила към тялото й като втора кожа, дългата й руса коса бе залепнала за главата й, а дъждовните капки се стичаха от върха на носа й.
Колите и камионите спираха рязко — хубавото момиче на улицата само след полунощ беше примамливо — макар и да приличаше на пребито коте.
Продължи, докато стигна до „Спотсман лодж“, после влезе вътре и попита дали може да се обади и да си поръча такси.
Беше уморена, гладна и отчаяна. Понякога животът не изглеждаше чак толкова хубав.
— Някой обажда ли се? — попита Ники, когато нахълта вкъщи, изтръсквайки дъжда от косата си.
— Два пъти — отговори Шелдън. — Полицията иска някаква снимка на Съмър. А се обади и един на име Джед.
— Какво иска?
— Искаше да говори с тебе.
— Попита ли го дали знае нещо за Съмър?
— Не — каза Шелдън. — Ако не се беше измъкнала с татуираното си приятелче, може би щеше да бъде така добър да даде повече информация.
— Не се заяждай с Айдън. Той е много по-добър от тебе.
— Правиш много радикални изводи.
— Ами? — тя се вторачи в него. Как се осмеляваше да й говори така, сякаш още са женени. — О, между другото, Шелдън, как е съпругата ти тийнейджърка? Ти на колко стана? Петдесет или нещо такова? Сигурно в обществото правите впечатление на чудесна двойка.
— В момента не ми е до дребнави кавги — студено каза Шелдън. — Само искам да открия дъщеря си и да я върна обратно в Чикаго.
— Мислех си — започна Ники, — че Съмър очевидно не е щастлива при тебе — може би трябва да остане тук, при мене?
— Не — отсече Шелдън. — Тя идва с мене.
— Не ми казвай „не“ — разгорещи се Ники. — Когато я намерим, ще попитаме Съмър какво иска да прави — точно както правеше ти, когато тя беше още малко момиченце.
Айдън я извика настрани.
— Искам да си тръгвам — прошепна той.
— Какво ти става?
— Не мога да търпя тези глупости… не е добре за кармата ми.
— Това ли е всичко, което те притеснява?
Изгарящите му очи проблеснаха неспокойно.
— Трябва да изчезвам, Ник. Моля те, разбери.
— Какво означава това?
— Че ще ти се обадя по-късно.
— Благодаря ти — възмути се тя. — Ще си тръгнеш, когато най-много се нуждая от тебе.
— Ако мислех, че мога да помогна, щях да остана. Но тези простотии между тебе и бившия ти съпруг ме потискат, карат ме да си спомням много неприятни неща.
Тя се опита за миг да задържи погледа си върху Айдън. Той беше прав — в момента с нищо не можеше да помогне.
— Добре — съгласи се тя. — Ще ти се обадя, ако има нещо ново.
След като Айдън си тръгна, влезе в спалнята и набра номера на Джед. Обясни му коя е и че Съмър е изчезнала.
— Съжалявам да го чуя, госпожо Б. — каза той.
— Кои бяха приятелите на Съмър, докато беше тук?
— Когато се сближихме, й представих много хора.
— Сещаш ли се за някой от тях?
— Имаше едно момиче, с което се сдушиха… Тина.
— Имаш ли й телефонния номер?
— Сигурно го имам някъде.
— Много е важно, Джед.
— Помолете я да ми се обади, когато я откриете — каза Джед. — Не й бях точно гадже, но тя ме представи на господин Бари и каза, че ще говори с него да ме включи в някой от филмите си. Аз съм актьор, знаете.
Изненада, изненада.
— Сега не е време да обсъждаме това, Джед — нетърпеливо го прекъсна тя. — Само ми дай номера на Тина.