Той й го даде и Ники веднага позвъни.
— Ха! Знаех, че ще се обадиш — записука Тина, преди Ники да успее да обели и дума. — Докарай обратно тук сладкото си градско задниче, Съмър. Имам големи новини за Норман. Размърдай се, момиче.
Ники не искаше да слуша повече и бързо затвори, без да каже нищо. След това отново набра Джед.
— Извини ме, че те притеснявам отново, но можеш ли да ми дадеш адреса на Тина?
— Някъде го имам записан, мисля, че живееше в една от високите сгради на „Сънсет“. О, госпожо Б., ще ми позволите ли да разговарям със съпруга ви? Дали ще се съгласи да ме прослуша?
— Ако ми дадеш адреса на Тина, ще се погрижа за това следващата седмица — обеща тя.
Той й даде адреса и тя отново се върна в гостната, където Шелдън току-що си бе налял поредното бренди.
— Да вървим — подкани го тя. — Мисля, че я открих.
— Слава Богу! — отвърна Шелдън. — И след това ще я заведа право в Чикаго, където й е мястото.
Ще видим — помисли си Ники. — Защото този път аз няма да я пусна без борба.
ГЛАВА ШЕЙСЕТ И СЕДМА
Алисън Сиуел. Лудата жена, която я беше преследвала почти цяла година — изпращаше й писма, снимки, подаръци; звънеше на вратата й; обиждаше всеки, който й се изпречеше на пътя.
О, Боже. Това не може да е истина, сигурно е някакъв ужасен кошмар. При това Алисън Сиуел беше в затвора — заключена и завинаги изчезнала от живота й. Лара беше в съдебната зала, когато съдията осъди тази побъркана жена. Никога не можа да забрави омразата, която излъчваше лицето на Алисън, когато очите им се срещнаха за части от секундата.
Старата къща беше пълна с шумове — от плющящия дъжд, от воя на вятъра, от прибоя на вълните. Особено сега, когато бурята беше разлюляла морето долу с бясна сила.
Да не би да си беше внушила звука от гласа на Алисън Сиуел? Навярно бурята й беше размътила съзнанието.
Не. Невъзможно. Не си въобразяваше. Тази жена наистина беше тук, в къщата.
Вземи се в ръце — успокояваше се тя. — Ако тя е тук, можете да се споразумеете. Попитай я какво иска. Кажи й, че е влязла тук незаконно и че трябва веднага да си тръгне, иначе ще се обадиш в полицията.
О, да. И от какво? Телефонът ти не работи. Ти си тук съвсем сама, с някаква побъркана маниачка. И никой освен Каси не знае къде си.
— Алисън? — извика тя, като се стараеше гласът й да звучи силно и ясно. — Алисън Сиуел. Къде си? Може ли да поговорим?
Каси напусна „Гранита“, като се чувстваше много по-добре след пицата с цяла пушена сьомга и пълната чаша с червено вино.
— По-добре се прибирай вкъщи, преди бурята да се е разразила — предупреди я Волф.
Дъждът сега плющеше силно. Взе назаем чадър от рецепцията и като балансираше кутията с храната в едната си ръка, успя да стигне до колата си, без изобщо да се намокри. Лара имаше да се чуди какво й се е случило, но Каси беше сигурна, че ще се зарадва, като види какво носи — свещи, няколко фенерчета и специалното пилешко ястие от „Гранита“.
Може би като се върне, Лара щеше да й се довери какви подлости е извършил Джой, за да скъса с него така изведнъж.
Опита се да запали двигателя на сааба. Той се задави няколко пъти и спря.
— По дяволите! — и упорито опита отново. На четвъртия път имаше късмет — колата запали. Включи чистачките, дъждът беше толкова силен, че трудно различаваше нещо пред себе си.
Напусна бавно паркинга и спря на червения светофар на ъгъла. Телефонът й иззвъня и я стресна.
— Каси, скъпа.
Веднага позна гласа на Ричард.
— Ричард! — възкликна и се зачуди защо й се обажда в колата по това време на нощта.
— Къде си? — попита той.
— Очевидно в колата — отговори тя.
— Говорех с Лара, но връзката се разпадна. Мисля, спомена, че ще е с тебе.
Тя загря. Лара смяташе да се връща отново при Ричард — ето защо Джой беше вчерашната новина. Точно така! Отлично. Каси винаги бе предпочитала Ричард пред Джой.
— Сега се връщам при Лара — каза тя. — Сигурна съм, че ти е обяснила, че в къщата няма ток, храна — всъщност няма нищо. Ходих да пазарувам от магазина. Изглежда се задава голяма буря.
Ричард се опита да разбере за коя къща говори тя.
— Надявам се, че си намерила всичко необходимо.
— И аз също — отвърна Каси.
— Мислех си — добави той с престорено спокойствие, — че би било добре да съм при вас с Лара по време на бурята.
— Струва ми се, че идеята ти е чудесна — бодро го насърчи Каси.
— Тогава ми обясни как да стигна дотам.
— Ти си идвал тук веднъж с Ники — точно когато Лара наемаше къщата. Спомням си, оплакваше се колко далече била.