Полицай с фенерче премина бавно покрай редицата коли; разговаряше с шофьорите. Стигна и до прозореца на Ники.
— Станала е голяма катастрофа, мадам — каза той. — Ще се забавите.
— Колко? — нетърпеливо попита тя.
— Опитваме се да разчистим колкото е възможно по-бързо. Но ако не е наистина необходимо да пътувате, предлагам да обърнете и да се приберете вкъщи.
— Благодаря — изрече тя. — Но трябва да се доберем до града.
Поне имаше представа къде е Съмър сега. Ако беше с приятелката си Тина, нямаше да мине много време, преди да я открие.
И когато го направеше, никога повече нямаше да й позволи да си отиде.
Таксито най-после спря пред блока, където беше апартаментът на Тина.
— Трябва да почакате минутка — каза Съмър. — Трябва да си взема парите — вътре са.
— О, не, о, не — лицето на шофьора почервеня. — Няма да чакам. Ще избягате през задната врата — познавам американските момичета.
— Ако не ми вярвате, елате с мене — нетърпеливо предложи Съмър.
— Няма да оставя таксито — сериозно отговори той. — Някой ще го открадне.
Тя изсумтя.
— Аз влизам вътре. Или идвате с мене, или си чакате парите тук. Наистина ми е все едно — рязко отвори вратата на таксито и изтича във входа, като почти се подхлъзна на стъпалата. За Бога, надяваше се Тина да си е вкъщи. Какво щеше да прави, ако я няма? Тъпият таксиджия вероятно щеше да извика полиция, ако не му плати.
Звънна на вратата на Тина и зачака.
След секунди Тина отвори вратата.
— Навреме — възкликна тя. — Боже мили, на какво приличаш! Какво си правила — да не си плувала в океана?
— Идвам да си взема нещата — студено каза Съмър. — После се махам от пътя ти.
— Не ставай глупачка — изрече Тина. — Приличаш на човек, изкарал тежка нощ. Влизай. Казах ти по телефона, че има ново развитие на нещата, така че по-добре се успокой.
— Какво ново развитие?
— Е… Петнайсет минути след като си тръгна, Норман излезе от спалнята, разкара двете мацки, с които беше, и попита: „Къде е Съмър?“ Това как ти се струва?
— Наистина ли? — оживи се Съмър.
— Съвсем наистина. И аз му казах, че не си доволна от ситуацията и затова си си тръгнала към къщи. Това направо го подлуди. Приличаше на девойка, дето няма търпение да е вече девойка.
Сега Съмър беше наистина заинтригувана.
— И после какво стана? — попита тя.
— Той каза: „Ще се отърва от всички — само я върни.“ А аз казах: „Покажи ми мангизите!“
— За какво говориш?
— Казах му, че няма да се върнеш за нищо, а щом аз трябва да те намеря, искаме да ни плати за изгубеното време — ухили се Тина. — Знаеш ли какво? Той ми даде хиляда долара и каза: „Върви да я намериш.“ Богати сме!
— Прекарах най-ужасна нощ — оплака се Съмър. — Почти ме изнасилиха. После се загубих и не можах да хвана такси. Сега съм гладна и уморена — и изведнъж избухна в сълзи. — Мисля, че направих голяма грешка, като се върнах в Лос Анджелис.
— В никакъв случай — Тина прегърна Съмър през раменете. — Казах ти — ще направим състояние. Просто тръгна лошо, това е всичко. Сега върви да си вземеш душ и си измий косата. Ще ти направя гореща супа, после ще се обадя на Норман и ще разбера дали иска да ни види още тази нощ или утре.
— Тази нощ няма да ходя никъде — Съмър упорито поклати глава. — Трябва да поспя.
— Ако той ни иска, трябва да отидем. Ако не го направим, мисля, той ще загуби интерес. Не искаш да го изпуснеш, нали?
— О, Боже! — Съмър изведнъж си спомни. — Долу седи ядосан таксиджия и чака да му платя.
— Ще се погрижа. Върви си вземи душ. И, Съмър…
— Да?
— Извинявай, че преди се държах като същинска кучка. Не исках. Понякога един кур може да ме влуди.
— Хубаво — кимна Съмър; беше доволна, че пак са приятелки. — Всичко е простено.
Двете момичета се прегърнаха.
— Ще отида да платя на таксиджията — каза Тина. — Веднага се връщам.
Накрая се промъкнаха покрай катастрофата на магистралата. Ники успя да види две коли — и двете преобърнати и лошо ударени. Бързо се огледа дали едното от катастрофиралите возила не е пикапът на Айдън — той нали караше като луд. За щастие го нямаше.
Шелдън беше млъкнал и това беше хубаво, защото тя нямаше какво да му каже. Не й пукаше, че е тук. Трябваше да го остави в къщата на брега и сама да дойде да намери Съмър. Но пък можеше да й потрябва подкрепата му.
Защо беше избягала Съмър? Това беше въпросът.
Зави надолу по „Сънсет“. Лъкатушещата улица приличаше на река — много дъждовна вода се стичаше към неработещите отводнителни съоръжения. Проблесна светкавица, след нея се чу силна гръмотевица. Ники се придържаше към най-вътрешното платно и караше колкото се може бързо, без да застрашава живота и на двама им. Когато се приближи до Бевърли хилс, се обади: