— Трябва да завия надясно по „Сан Висенте“, така че гледай — не мога да видя каквото и да било.
След десет минути Шелдън проговори:
— Завий при следващия светофар.
Тя стигна до светофара, зави надясно и когато се озоваха пред блока, Шелдън изведнъж извика:
— Гледай, не е ли тя?
Тя се втренчи нататък. Съмър се качваше в червена спортна кола. Преди да успее да изпревари тръгващите коли, спортната кола изрева и се понесе в противоположна посока.
Шелдън седна.
— Това е тя — каза той. — Последвай тази кола.
Нямаше нужда да молят Ники два пъти.
ГЛАВА ШЕЙСЕТ И ДЕВЕТА
Вече се беше срещала със смъртта. Беше в съседната стая, когато баща й застреля цялото й семейство. После — безкрайните часове в мотела, преди да насочи оръжието и срещу себе си. И онази нощ валеше дъжд; и през нощта, когато колата на Морган Крийдо се размаза в камиона и той остана без глава.
О, да. Опасност. Лара твърде добре знаеше какво е това. И все едно и също: гърлото й беше пресъхнало, ръцете й трепереха. Беше в капан, в тъмната къща, в разгара на бурята, заедно с една луда преследвачка.
Върна се в дневната, като опипваше пътя си покрай мебелите, докато стигна до стъклената врата, която извеждаше вън на терасата. Дръпна резето, отвори вратата и се измъкна под поройния дъжд. Ако успееше да се добере до стълбите и да стигне долу на брега, тогава щеше да успее да избяга — надяваше се да намери помощ в друга къща.
Но ако Каси се върне и попадне в същото положение? Ако Алисън я нападне? О, Боже! Сега се бе озовала в затруднено положение. Да избяга или да остане? Нямаше оръжие, нищо, с което да се защити. Наред с това нямаше да е много полезна на Каси, ако Алисън Сиуел осъществи заплахата си и й пререже гърлото. Тогава и двете щяха да са мъртви.
Не, най-добре беше да отиде да търси помощ и да се обади на полицията. Най-разумно беше да се измъкне оттук.
За щастие Алисън Сиуел нямаше представа, че има стълбище, което извежда на брега.
Земята беше покрита с кал и плътна дива растителност. Лара продължи да върви, докато изтича през вратата в горния край на външните стълби. За нещастие когато стигна до портата и се опита да я отвори, разбра, че е заключено.
Сега какво?
Отново погледна към къщата. Светкавица проряза небето.
На моментната светлина успя да види Алисън Сиуел на стъклената врата, през която току-що бе избягала. Алисън държеше нож. И на лицето й беше изписана огромна омраза.
Ричард се усмихна на себе си. Откакто се беше върнал от Мексико, оставил ужасното си минало зад гърба си, нямаше нещо, което да не може да направи.
Искаше да режисира успешни филми. Сторено.
Искаше да се ожени за Лара Айвъри. Сторено.
Сега си я искаше обратно и никой нямаше да го спре. А ако се опитаха…
Е, веднъж беше убил — нищо нямаше да го спре да убие отново, ако трябваше да защити Лара.
Кой друг би се сетил да се обади на Каси в колата й? Господи, колко умен беше. Бе изминал дълъг път от шестнайсетгодишния хитър уличник, който беше избягал от къщи. Да не споменаваме двайсет и осемгодишния друсан неудачник, който беше застрелял Хадли и бе решил, че е това. Край. Finito.
Да. Оцеляваше успешно. Беше преоткрил себе си, превърнал се бе във виден член на холивудското общество — ценен и уважаван.
А сега… само Лара го беше направила истински щастлив, а виж какво й бе сторил той.
Беше решен да приключи с кръшканията си. Когато с Лара отново се съберат, щеше да се държи с нея като с кралица. Никакви гримьорки, Кимбърлита или актриси, които го молят да ги чука, за да имат с какво още да се похвалят пред приятелките си. Не. Още веднъж бе преоткрил себе си — само за нея.
Обади се на рецепцията и им каза да докарат колата му. После облече дъждобрана си и тръгна.
Скоро щеше да се наслади на новия съюз с любовта на живота си.
Но доколкото можеше да прецени, нямаше да е достатъчно бързо.
Кучката се опитваше да избяга. Това не беше много умно, защото Алисън Сиуел можеше да тича по-бързо от всеки друг. Беше преследвала повече знаменитости, отколкото можеше да си спомни. Преследваше ги и ги хващаше в обектива си.
Отвън дъждът се лееше на ужасни порои. Лара Айвъри не можеше да се измъкне от нея — нямаше смисъл да опитва.
Алисън вдигна качулката на парката и решително се отправи към мястото, където за последно бе видяла Лара.