— Ти винаги си изключителна, скъпа. Никога няма да забравя първия път, когато влезе в кабинета ми.
— И аз няма да го забравя, Майлс. Ти ме насочи по този път.
— А ти вървиш по него добре, сладка моя.
— Благодаря — и тя посочи косата си. — Помислих си, че по-русите кичури ще подхождат на образа.
Той погледна косата й.
— Права си.
— Идеята е на Рокси — тя върши страхотна работа.
— Виждам. — Той седна на ръба на масата с лице към нея. — И как беше да работиш с Ричард сега, когато сте разведени?
— Страхотно преживяване. Обичам и него, и Ники.
— Това е здравословно отношение.
— Бракът ми с него беше кошмар. Но приятелството ми с него е съвсем друга работа.
Майлс кимна, сякаш напълно разбираше.
— Чух хубави неща за филма.
— Да?
— Думата е „отличен“.
— Ричард е прекрасен режисьор. Знае точно какво прави.
— Както и ти.
— Аз съм в очакване отново да работя с тебе, Майлс.
— Ще си прекараме страхотно.
— Как е Джини?
— Все още в Лос Анджелис, заета с благотворителността си. Сигурен съм, че ще се опита да ни посети. О, и ти изпраща цялата си обич.
— Предай й моите най-добри чувства.
— Какво ще кажеш за вечеря довечера?
— Имаш ли нещо против да пропусна? Смятам добре да се наспя тази нощ, за да бъда в добро настроение и готова за камерата сутринта.
— Тогава ще се видим утре — той й изпрати въздушна целувка и напусна фургона.
— Още един, дето си пада по тебе — отбеляза Рокси.
— Мислиш, че всички си падат по мене — Лара вече губеше търпение. — Майлс е женен мъж.
— Тия са най-лошите — каза Рокси и знаещо намигна. — Покажи ми женен мъж, а аз ще ти покажа какво значи ерекция, стига да не е насочена по посока на жена му.
— Толкова си цинична.
Рокси се разсмя.
— Тука си права.
В наетия й дом Каси бе ангажирала филипински готвач, който да им приготви лека салата. Седнаха на задната тераса с изглед към простиращите се бели пясъци и океана. Дървена стълба, заобиколена от вечно зелени дърветата и шарени диви цветя, извеждаше на брега.
Лара си пое дълбоко дъх.
— Знам, че това място тук ще ми хареса — каза тя с поглед, вперен в океана. — Направила си правилния избор, Кас.
— Ще сторя всичко възможно, за да не ти досаждам — обади се Каси. — Единственото, което трябва да направиш, е да ме повикаш, когато ти потрябвам.
— Хей… Помолих те да останеш тук с мене — сама ще ми е нервно.
— Насам няма много престъпници — отбеляза Каси.
— Не за това се тревожа — натърти Лара. — Откакто се сблъсках с онази луда жена миналата година, се чувствам по-добре, когато не съм сама.
— Поне твоята престъпница е в затвора.
— Ще излезе — красивото лице на Лара изведнъж се намръщи.
— Това е да си звезда — лекомислено се засмя Каси. — Имаш си собствен личен ловец!
— Нещо, без което определено мога да мина — каза Лара и се замисли за омразната и страшна жена, която я беше следвала навсякъде през няколкото ужасни месеца — правеше снимки, изпращаше множество писма и подаръци и най-лошото от всичко — появяваше се на вратата й безброй пъти.
— Добрата новина — обади се Каси, — е, че всяка нощ ще имаме охрана. Той ще седи в колата си пред къщата — вероятно ще спи на работното си място, но поне можем да му звъннем когато се наложи.
— Мразя да живея така — ядоса се Лара.
— Плаща студиото — Каси беше практична както винаги. — Какво значение има тогава?
Каси не разбираше, но нямаше значение. Да те преследват си е жив кошмар.
— Мисля, че ще се поразходя по брега — каза тя. — Искаш ли да дойдеш с мен?
— Не мога да оценя идеята — отговори Каси, докато сочеше забележителния си задник. — По-скоро ще изям парче шоколадова торта и кофичка сладолед.
Лара неодобрително вдигна вежди.
— Какво стана с диетата ти?
— Оставих я в Лос Анджелис заедно с всички онези стегнати тела.
— Хм… — започна Лара. — Когато се върнеш, ще ти платя едногодишно членство във фитнес-клуб.
— По-скоро бих искала порше!
— Много забавно — разсмя се Лара. — Ще се поразходя, преди да се стъмни. Гледай да ме събудиш в пет и половина.
— Нямаш проблеми — и Каси направи любимата си физиономия.
Брегът беше обветрен и пуст. Лара тръгна покрай линията на водата, ритна настрани сандалите си и се понесе боса — харесваше й да усеща влажния пясък под краката си.
Мислеше си за книгата на Ники и за ролята на Ребека — изнасилената жертва, която сама се заема да отмъщава. Искаше да изиграе ролята; това беше предизвикателство, а животът трябваше да е предизвикателство по всяко време.
Естествено, не беше роля за звезда, но ако сценарият беше добър, тя определено щеше да се захване. Беше постигнала невероятен успех — защо да не се заеме с нещо рисковано? Нещо, което да разшири обхвата й като актриса? Нещо, което може би ще й помогне да преодолее миналото си?