Голяма изненада. Лулу с вирнати крака, мънкаща и стенеща. Похотлива малка кучка.
Дръпнах мъжа от нея и той избяга разтреперан от апартамента, защото изглеждах достатъчно побеснял, за да му избия всички желания.
Лулу лежеше там със стиснати бедра, гола и уплашена, и ме молеше да й простя.
Тогава разбрах, че имам силата. Дори не я ударих, макар да го заслужаваше. Вместо това си събрах нещата и бързо се изнесох. Никога вече никоя жена нямаше да ми изневери. Следващия път щях да гледам аз да я изпреваря.
Една гола Лулу ме последва в хола, като викаше подире ми:
— Беше грешка! Не можеш да си тръгнеш! Моля те! Не ме напускай!
Твърде късно. По онова време бях разбрал какво искам — и това не беше някоя бъбрива курва, дето не знае как да бъде вярна.
Исках да стана кинозвезда и целият шибан свят да бъде мой.
Бях на шестнайсет години, какво ли разбирах?
ГЛАВА ПЪРВА
Лара Айвъри пристъпи внимателно към камерата — успяваше да изглежда уверена и съсредоточена под смазващата тежест на огромния кринолин. Тънкият й кръст бе стегнат в невъзможен четирийсет и петсантиметров корсет. Дълбоко деколте разкриваше плътта й.
Партньорът на Лара във филма, Хари Солитър — млад англичанин с разрошена коса и склонени похотливи очи, — вървеше до нея и произнасяше репликите си с ентусиазъм, който прикриваше факта, че това е седмият им дубъл.
В декора на южно-френската градина беше двайсет и девет градуса и целият екип стоеше мълчаливо отстрани, потеше се, докато нетърпеливо очакваше Ричард Бари, режисьорът-ветеран, да обяви край на снимките, за да могат да направят почивка за обяд.
Лара Айвъри, трийсет и двегодишна, беше знойна красавица с котешко-зелени очи, малък прав нос, пълни сладки устни, изпъкнали порцеланови скули и медно-руса коса, в момента навита на кок и на една идея от разпадането му. От девет години беше кинозвезда на върха на кариерата си и по чудо съдбата и славата никога не й бяха изневерявали. Тя все още беше харесвана и сладка като убийствено красивото момиче, пристигнало в Холивуд на двайсетгодишна възраст и открито от режисьора Майлс Кийфър, който я беше забелязал, когато бе дошла на прослушване за малка роля в новия му филм. Майлс й беше хвърлил око и бе решил, че тя е актрисата, която трябва да изпълнява главната роля. Прекрасна и свежа, тя се беше превъплътила в наивна проститутка във филм в стила на „Хубава жена“ и омагьосала всички — от критиците до публиката.
От онзи първи филм звездата на Лара беше изгряла бързо. Необходим бе само един специален филм. Сандра Бълок беше чудесен пример със „Скорост“. Мишел Пфайфър беше пробила с „Белязано лице“. Шарън Стоун — с прекрасното изпълнение — да не споменаваме влудяващия й сексапил — в „Първичен инстинкт“.
Публиката никога не забравя появата на една звезда. Номерът беше да останеш там.
Лара Айвъри беше успяла забележително.
Най-сетне Ричард Бари извика думите, които всеки очакваше:
— Край! Разпечатайте го! Точно този е.
Лара въздъхна облекчено.
Ричард беше преуспяващ режисьор от около трийсет години. Беше висок, добре сложен мъж в края на петдесетте си години, с прави черти, добре поддържана брада, дълга кестенява коса, изпъстрена със сиво на слепоочията, и живи сини очи. Имаше сухо чувство за хумор и сардонична усмивка. Жените го намираха за изключително привлекателен.
— Пфу! — Лара въздъхна за втори път и хубавите й страни се зачервиха. — Някой да ме измъкне от тази рокля!
— Аз ще го направя! — доброволецът беше Хари Солитър — както обикновено флиртуващ, с похотлива гримаса.
— Дадено — натърти Лара и се усмихна, защото харесваше Хари и ако той не беше женен, щеше да бъде задоволителна партия. Тя приемаше женените мъже за строго недосегаеми и отказваше да наруши това си правило за когото и да било — дори и след като не беше се срещала с никого от шест месеца, откакто беше скъсала с Лий Рандолф, първи асистент-режисьор, който, след като бяха заедно година, се бе оказал неспособен да понесе бремето на това, да е с толкова известна жена. Беше ли тъжната истина тази, че човек не може да е доволен да е част от фона? Да стои на заден план? Да е атакуван от полудели преследвачи и фенове? Сервитьори и шофьори да го наричат „господин Айвъри“?
Само изключително силен човек можеше да се справи с подобни неща — човек като Ричард Бари, който го беше понасял забележително през четирите години, когато той и Лара бяха женени.
С Ричард се бяха развели преди три години и заедно с новата съпруга на Ричард, Ники — дизайнер на костюми, която той беше чукал, докато снимаше филм в Чикаго, — сега бяха добри приятели.